Подобно на мравка пълзи върху мен
денят, през прозореца влязъл.
От гъдела.мек, но и леко студен
сънят ми набързо избяга.
Прощавай, вълшебнико, знам, че и ти
завивките топли обичаш,
но бродеща в твоите чудни страни
отново по мрак ще ме видиш.
Сега във джезвето къркори кафе.
Носът ми сам тръгва нататък.
След някакви трийсет минути коне
в сърцето ми вече ще бягат.
За теб ще забрави сънливата кръв,
щом вятър я погне навънка.
Но твой отпечатък през целия път
в душата ми леко ще звънка.
***
© Copyright: Милена Йорданова, 2013
Свидетельство о публикации №113011809448
Свидетельство о публикации №113011809448
Рецензии
