Помниш ли нашата лунна соната
свирена лятото, там, край морето?
Аз бях пианото, ти - музиканта.
Дишахме музика. Беше ни леко.
Нямаше черни клавиши по мене.
Твоите пръсти не бяха с мазоли.
Имаше нежност, която пълзеше
по ръба на високите вълноломи.
Наша бе сцената в звездната зала.
Всичко извън нея тънеше в черно.
Дългата нощ дирижира тогава
твойто изпълнено с огън алегро.
Днес те откривам в "Рапсодия в синьо".
Още ме свириш, но вече минорно.
Твоите пръсти докосват различно.
Времето, знам, за това е виновно.
Музика
© Copyright: Милена Йорданова, 2013
Свидетельство о публикации №113011803719
Свидетельство о публикации №113011803719
Рецензии