Людмила Татьяничева Коль сердце и разум затеяли сп

„КОЛЬ СЕРДЦЕ И РАЗУМ ЗАТЕЯЛИ СПОР...”
Людмила Константиновна Татьяничева (1915-1980 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЪРЦЕТО И РАЗУМЪТ ВЛЯЗАТ ЛИ В СПОР

Сърцето и разумът влязат ли в спор,
не чакай добро от това.
Среднощен е огън любовният хор,
до утро изкарал едва.
Животът ни често с беда е залят,
витае лъжовно, но знай:
сърцето и разумът
сила творят,
когато са в сговор докрай.


Ударения
СЪРЦЕТО И РАЗУМЪТ ВЛЯЗАТ ЛИ В СПОР

Сърце́то и ра́зумът вля́зат ли в спо́р,
не ча́кай добро́ от това́.
Средно́штен е о́гън любо́вният хо́р,
до у́тро изка́рал едва́.
Живо́тът ни че́сто с беда́ е заля́т,
вита́е лъжо́вно, но зна́й:
сърце́то и ра́зумът си́ла творя́т,
кога́то са в сго́вор докра́й.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Людмила Татьяничева
КОЛЬ СЕРДЦЕ И РАЗУМ ЗАТЕЯЛИ СПОР...

Коль сердце и разум затеяли спор,
Не жди для себя добра.
Любовь отгорит, как ночной костер,
Едва дотянув до утра.
Случается в жизни такая беда...
Не сразу узнать нам дано,
Что сердце и разум
Сильны лишь тогда,
Когда они заодно.

               1960 г.




---------------
Руската писателка, поетеса и общественичка Людмила Татяничева (Людмила Константиновна Татьяничева) е родена на 6/19 декември 1915 г. в гр. Ардатов, сега Мордовия, Симбирска губерния. През 1934 г. се включва в строителството на Магнитогорск. Първите й публикувани стихове са през 1934 г. в сп. „Штурм”. Работи във в. „Магнитогорский рабочий” и в. „На рельсах гиганта”. Членува в литературното обединение „Буксир”. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1941 г.). След Втората световна война работи като директор на челябинското областно издателство, отговорен секретар на писателската организация в Челябинск, кореспондент на в. „Литературная газета” и секретар на Съюза на писателите на РСФСР. Автор е на над 50 стихосбирки, сред които „Верность” (1944 г.), „Стихи” (1945 г.), „Лирика” (1946 г.), „Отчий дом” (1948 г.), „Родной Урал” (1950 г.), „Синегорье” (1958 г.), „Малахит” (1960 г.), „Бор звенит” (1961 г.), „Самое заветное” (1961 г.), „Время тёплых дождей” (1963 г.), „День погожий” (1963 г.), „Лирические стихи” (1964 г.), „Избранная лирика. 1940-1965” (1965 г.), „Царевны” (1968 г.), „Мой оленёнок” (1969 г.), „Стихотворения” (1969 г.), „Зорянка” (1970 г.), „Высокий мой берег” (1971 г.), „Моя любовь, моя забота” (1971 г.), „Корабельный бор” (1974 г.), „Пора медосбора” (1974 г.), „Междузорье” (1975 г.), „Лирика” (1975 г.), „Избранные произведения” (в два тома, 1976 г.), „У рассвета сосны розовы” (1977 г.), „Хвойный мёд” (1978 г.), „Магнитогорские пальмы” (1979 г.), „Десять ступеней” (1980 г.) и др. Носител е на високи литературни и държавни отличия. Умира на 8 април 1980 г. в Москва.