След пороя

Защо ви е реката да тече
прозрачна?
        Нека кална да приижда!
Кристалната прозрачност ще рече,
че пясъкът по дъното се вижда

и всеки може сам да прецени
дълбока или плитка е реката.
Но днес калта по-скъпо се цени –
днес тя е мяра за дълбочината

или създава видимост поне,
че крие мътното подмоли страшни.
То може и да е до колене,
но тинята, покрита с пяна, плаши.

И много често плиткият поток
по стръмното надолу слиза с тътен.
Уж иде тъмен, яростен, дълбок,
а всъщност се излива просто
мътен.

Дори самият ни живот тече
безбожно плитък и до срам мизерен;
на дните трудни пяната влече,
пристига кален, отминава черен

и ни се струва яростен и див,
и ни се вижда сложен, кръстопътен,
защото днес е трудно да си жив...

А той е прост и плитък.
Но е мътен!

И в мен една надеждица кълни
и порив смътен ме изправя буден –
да прекося през калните вълни
на днешния ни ден пенлив и труден,

защото там, зад хоризонта бял,
дъждът гърми, пороят чер се влачи,
но се оттича лепкавата кал
и утре може би ще е прозрачен.

И може утре пясъкът златист
по дъното отново да се види.
Но за да потече потокът чист,
мътилката е нужно да си иде.

Така се чисти всеки водоем
от кал и тиня, и от пяна мръсна.
Ако сега калта не изгребем,
повярвайте ми – утре ще е късно.