Горчивата истина - Радко Стоянов, перевод

Аз зная горчивата истина стара,
че трудна и тежка ще бъде борбата,
че ще е нужна най – силната вяра
да грейне за радост и обич съдбата.

Моторът на днешното време закиха,
враждата помете на дните мечтите.
Студените вихри небето покриха,
народът тревожен понесе бедите.

Не стана животът ни хубав и лесен,
звездите отгоре не славят човека.
И хлябът е черен, горчи като плесен,
но жива надежда се ражда полека.

Убиват я нашата вяра, поете,
и в бялата пролет, и в дните честити.
Но тя продължава все още да свети
в сърцата ни гневни със рани покрити.

Ще вземем от твоята вяра по зрънце!
Ще минем през брода коварен, поете!
Ще грабнем в ръцете си нашето слънце
и то ще ни свети с усмивка на цвете!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Я старую горькую истину знаю
Тяжкою всё совершится борьбою
На сильную веру я уповаю
Вместе с любовью, вместе с любовью.

Забарахлил что-то двигатель века
Мы не мечтаем, только враждуем
Что растревожило так человека
Вихри враждебные дуют и дуют.

Жизнь нам не кажется нынче приятной
И человека не жалует небо
Горького с плесенью чёрного хлеба
Нам за грехи подаёт вероятно.

Слышишь поэт, как глумятся над верой
Цветущей весною майскими днями
Но не убили её изуверы
Живёт она гневными в ранах сердцами.

Возьмём своей веры горчичное семя
Не убоимся глубокого брода
Она расцветёт, как цветок у народа
Солнце кварцует коварное время.


Рецензии