Циганин хапе луната
с мрачни очи...
Стон задавя душата
и и личи.
Чувства разпръскват звездите
в звездно небе.
Сълзи дълбаят очите.
Звучи сърце...
Вятър прегръща мрака,
шушне любов.
Той, с надежда чака -
слаб, но готов.
В кръста затъкнал ножа,
в ръце с цветя,
циганин само може
с кръв - до мечта.
Може да носи клада
и да гори.
Обича до безпощада,
дори боли.
Хапе луната и срича
по звезден път.
Знае как се обича.
Чете греха.
Няма закон за него,
има любов...
Лавина в сърцето стене...
Ех, благослов.
Циганска любов
© Copyright: Валентин Йорданов, 2013
Свидетельство о публикации №113011203336
Свидетельство о публикации №113011203336
Рецензии