Звездна тишина…
В края й,
там,
в далечината,
където едва-едва
морето сънливо се поклаща,
от небесните ресници
утринна усмивка се процежда,
първи слънчев лъч
по вълните
плахи пламъчета пали,
а те
в очите ти се отразяват
и ги правят още по-красиви.
Не се стърпявам –
очите ти дарявам
с целувка.
Миг
© Copyright: Ласка Александрова, 2013
Свидетельство о публикации №113010703535
Свидетельство о публикации №113010703535
Рецензии