Йордановден сред лято

От небето се стичаше слънчева лава
и попиваше в сухата пареща пръст.
Като восъчни свещи изгаряха прави
двете стари тополи пред небесния кръст.

Беше мъртво и тихо...

Но долу, в недрата,
в съкровената същност на летния ден
върху басова струна просвирваше вятър
тъмна древна мелодия с плашещ рефрен.

После слънцето сякаш угасна и мракът
смачка с тежка пета този обеден час
и удари на мълния острият лакът,
и твърдта се пропука
и срина Йордан върху нас.

Бяхме с тебе сами сред полето, далече
от заслон или стряха, от път или брод;
този летен порой изведнъж ни обрече
на библейското таинство под Божия свод.

Той ни кръсти не в тясна църковна обител,
не от купел под кръглия сводест таван:
бяхме с тебе сами
– без Йоан, без Кръстител,
но над нас от небесния купол течеше Йордан.

Преди много години веднъж съм кръщаван,
но тогава повторно бях кръстен така –
сред полето, до теб, върху лятна жарава,
под небесния свод и в пречиста река.