Александр Сергеевич Пушкин Чёрная шаль Черният шал

„ЧЕРНАЯ ШАЛЬ”
Александр Сергеевич Пушкин (1799-1837 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЧЕРНИЯТ ШАЛ

Безумно се взирам към черния шал,
душата ми страда в студена печал.

Навремето бях лекомислен и твърд,
в красива гъркиня се влюбих до смърт.

С прекрасната дева бях в ласки смирен,
но скоро събори ме черният ден.

На празник в дома ми с приятели бях,
когато евреин неканен съзрях.

„Пируваш – ми каза – с другари сега,
а твойта гъркиня ти слага рога!”

Платих му със злато, да бъде проклет,
и с роба ми верен поехме напред.

Към нея; препуснахме с буйния впряг,
гнетеше ме мъка в безмълвния мрак.

Щом стигнах дома й, пред прага поспрях,
очите ми мрачни, в душата ми крах...

До спалнята стигнах мъглив и суров...
Арменец целуваше мойта любов.

Тъмница в очите; камата запя...
Целувка злодеят да спре не успя.

Безглавото тяло там тъпчех в захлас,
към бледата дева се взирах без глас.

Аз помня молбите й... После – кръвта...
Приключих с гъркинята, край с любовта!

Измъкнах от мъртвата черния шал
и в него изтрих своя кървав кинжал.

А робът ми в нощната гъста мъгла
захвърли сред Дунава двете тела.

Оставих целувките някъде там
и ласки и радости вече не знам.

Безумно се взирам към черния шал,
душата ми страда в студена печал.


Ударения
ЧЕРНИЯТ ШАЛ

Безу́мно се взи́рам към че́рния ша́л,
душа́та ми стра́да в студе́на печа́л.

Навре́мето бя́х лекоми́слен и твъ́рд,
в краси́ва гърки́ня се влю́бих до смъ́рт.

С прекра́сната де́ва бях в ла́ски смире́н,
но ско́ро събо́ри ме че́рният де́н.

На пра́зник в дома́ ми с прия́тели бя́х,
кога́то евре́ин нека́нен съзря́х.

„Пиру́ваш – ми ка́за – с друга́ри сега́,
а тво́йта гърки́ня ти сла́га рога́!”

Плати́х му със зла́то, да бъ́де прокле́т,
и с ро́ба ми ве́рен пое́хме напре́д.

Към не́я; препу́снахме с бу́йния впря́г,
гнете́ше ме мъ́ка в безмъ́лвния мра́к.

Штом сти́гнах дома́ й, пред пра́га поспря́х,
очи́те ми мра́чни, в душа́та ми кра́х...

До спа́лнята сти́гнах мъгли́в и суро́в...
Арме́нец целу́ваше мо́йта любо́в.

Тъмни́ца в очи́те; кама́та запя́...
Целу́вка злоде́ят да спре́ не успя́.

Безгла́вото тя́ло там тъ́пчех в захла́с,
към бле́дата де́ва се взи́рах без гла́с.

Аз по́мня молби́те й... По́сле – кръвта́...
Приклю́чих с гърки́нята, кра́й с любовта́!

Измъ́кнах от мъ́ртвата че́рния ша́л
и в не́го изтри́х сво́я къ́рвав кинжа́л.

А ро́бът ми в но́штната гъ́ста мъгла́
захвъ́рли сред Ду́нава две́те тела́.

Оста́вих целу́вките ня́къде та́м
и ла́ски и ра́дости ве́че не зна́м.

Безу́мно се взи́рам към че́рния ша́л,
душа́та ми стра́да в студе́на печа́л.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Сергеевич Пушкин
ЧЕРНАЯ ШАЛЬ

Гляжу как безумный на чёрную шаль,
И хладную душу терзает печаль.

Когда легковерен и молод я был,
Младую гречанку я страстно любил.

Прелестная дева ласкала меня;
Но скоро я дожил до чёрного дня.

Однажды я созвал весёлых гостей;
Ко мне постучался презренный еврей.

„С тобою пируют (шепнул он) друзья;
Тебе ж изменила гречанка твоя”.

Я дал ему злата и проклял его
И верного позвал раба моего.

Мы вышли; я мчался на быстром коне;
И кроткая жалость молчала во мне.

Едва я завидел гречанки порог,
Глаза потемнели, я весь изнемог…

В покой отдаленный вхожу я один…
Неверную деву лобзал армянин.

Не взвидел я света; булат загремел…
Прервать поцелуя злодей не успел.

Безглавое тело я долго топтал,
И молча на деву, бледнея, взирал.

Я помню моленья… текущую кровь…
Погибла гречанка, погибла любовь!

С главы её мёртвой сняв чёрную шаль,
Отёр я безмолвно кровавую сталь.

Мой раб, как настала вечерняя мгла,
В дунайские волны их бросил тела.

С тех пор не целую прелестных очей,
С тех пор я не знаю весёлых ночей.

Гляжу как безумный на чёрную шаль,
И хладную душу терзает печаль.

               1820 г.




---------------
Руският поет и писател Александър Пушкин (Александр Сергеевич Пушкин) е роден на 26 май/6 юни 1799 г. в Москва. Завършва Императорския лицей в Царско село, близо до Санкт Петербург (1817 г.). Заради връзките му с декабристите и творбите му против самодържавието и крепостничеството на няколко пъти е интерниран. Велик творец, той е родоначалник на новата руска литература и на съвременния руски литературен език. Голяма част от творбите му са шедьоври. Автор е на стотици стихотворения, писани в периода 1813-1836 г., на романа в стихове „Евгений Онегин” (1832 г.), на поемите „Руслан и Людмила” (1820 г.), „Кавказский пленник” (1821 г.), „Гавриилиада” (1821 г.), „Вадим” (1822 г.), „Братья разбойники” (1822 г.), „Бахчисарайский фонтан” (1823 г.), „Цыганы” (1824 г.), „Граф Нулин” (1825 г.), „Полтава” (1829 г.), „Тазит” (1830 г.), „Домик в Коломне” (1830 г.), „Езерский” (1832 г.), „Анджело” (1833 г.), „Медный всадник” (1833 г.), на драмите „Борис Годунов” (1825 г.), „Скупой рыцарь” (1830 г.), „Моцарт и Сальери” (1830 г.), „Каменный гость” (1830 г.), „Пир во время чумы” (1830 г.), „Русалка” (1832 г.), на романи и повести като „Арап Петра Великого” (1827 г.), „Роман в письмах” (1829 г.), „Повести покойного Ивана Петровича Белкина” (1830 г.), „История села Горюхина” (1830 г.), „Рославлев” (1831 г.), „Дубровский” (1833 г.), „Пиковая дама” (1834 г.), „История Пугачёва” (1834 г.), „Египетские ночи” (1835 г.), „Путешествие в Арзрум во время похода 1829 года” (1835 г.), „Капитанская дочка” (1836 г.), на приказни истории като „Жених” (1825 г.), „Сказка о попе и о работнике его Балде” (1830 г.), „Сказка о медведихе” (1831 г.), „Сказка о царе Салтане, о сыне его славном и могучем богатыре князе Гвидоне Салтановиче и о прекрасной царевне лебеди” (1831 г.), „Сказка о рыбаке и рыбке” (1833 г.), „Сказка о мёртвой царевне и семи богатырях” (1833 г.), „Сказка о золотом петушке” (1834 г.) и мн. др. Член е на Императорската руска академия (1833 г.). Загива при дуел с бившия френски сенатор Жорж Дантес на 29 януари/10 февруари 1837 г. в Санкт Петербург.