В напуснат дом се свечерява бързо.
В стените му живее чуждо тяло.
Осъмнал с птиците се връщам.
Единствено в дъжда, съня…
И вятъра.
И там - между тавана и небето-
затварям времето…
В кръвта си.
Напуснат дом съм.
Нямам памет.
Щом дните в тебе са безгласни.
Мълчи светът…как побелява.
Разпънат между делничните кръстове.
Дърварите замахват…И навярно
страха дълбаят брадвите.
До късно.
А улиците в мен са зли.
И пусти.
Пияни профили люлеят тъмнината.
Помръкнало отдавна чувство
долита. С есенния вятър.
В напуснат дом се свечерява бързо.
( Децата, знам…отдавна си отидоха.)
Осъмналите птици се завръщат.
Единствено с дъжда, съня…
И в стихове.
дневник
© Copyright: Пламен Парнарев, 2013
Свидетельство о публикации №113010504218
Свидетельство о публикации №113010504218
Рецензии
