Полунощ е. Тъмна стая. Тишина.
Часът за любене отдавна е отминал.
Но точно в този миг една жена
със устни парещи душата му развихря.
Не пита. Не говори тя. Нали
извивките на тялото й не замлъкват.
Шуртящата им страст така крещи,
че даже мозъкът на костите настръхва.
Сред тази нажежена тишина,
където всеки миг е взрив неуталожен,
възкръсват многократно две сърца.
В часа, за много други невъзможен.
***
© Copyright: Милена Йорданова, 2013
Свидетельство о публикации №113010501074
Свидетельство о публикации №113010501074
Рецензии