Играта... или моето си перпетуум мобиле

*Авторът е написал всичко по-долу в “свободен стих”.
Той съчетава в себе си обикновеното стихотворение
и прозата в едно.


Отвън-навътре
в зениците ми
е черното фитилче,
останало
след
свещицата,която
насрещният
вятър
на
стремежа за материалното
е
угасил.
Свещицата,
която
насрещният
вятър
на
Материалното
е угасил
в
зеницата ми
отвън-
навътре
е
едно
сега
чуканче
от човечност,
обгърната
в самотата на тъмното.

2
Тя
стърчи
в кухината
на орбитите ми-
на границата ( отвън – навътре) -
една
пръчица от восък човечност
недогоряла,
одухана,
окапала
в тъмното
на свободата си...

…………………

Да си свободен значи:
-да не мразиш;
-да не завиждаш;
-да обичаш;
-да не се стремиш да опитомяваш таланта ;
-да се противопоставяш на всяка власт;
- да имаш свое собствено летоброене;
-да си в хармония с времето в себе си;
-да опитомяваш ежедневно своята душа и да си и господар.

Например няма модерна, актуална, структурна, възвишена свобода .Тези и определения се арестуват с думата „свобода”. Може би хората ги употребяват, когато искат да подчертаят абсолютната си независимост. От какво?Няма абсолютна независимост.Или аполитичност.Ти живееш в този политикон( в това общество ). Храниш се, отделяш, дишаш, движиш се...В неговата всепоглъщаща среда си. Не  в стерилната среда на “Windows “.Аполитичността довежда диктатурата и анархията. А те –фашизма…Стигаме до духовния арест-да арестуваме думи, да забраним другия. Джугашвили е бил поет в младите си години, бил е свещеник в синагога дори -духовен човек.Преди да се превърне в чудовище. Ким Ир Сен – китарист, поет и преводач –преди да умори от глад 1/5 от народа си. Нерон – артист, Хитлер-художник...преди да се превърне в сатрап. Аполитичността( състоянието извън политикон-а)води до духовна стерилност.Тя , най- после, означава толериране на мълчанието, на всяко мълчание за себе си. Изумителното при човека, това,което го отличава от звяра, е неговата Душа.Не съм чувал, не съм чел Вселената да има душа. А човек има.( в-к.»Аз Буки»-1996 г;10-16 април).И само това ми е достатъчно ,за да знам за себе си,че човек е по- сложно устроен от Вселената около него. Пишещият стихове човек е този, който иска да осигури за себе си още един – втори свят,свят на мисли идеи и образи.Свят- възвишен и ненужен нему от практична гледна точка.Този свят няма да му даде храна, подслон, богатство и власт...И този свят, създаден от самият него, може да поиска в един ден неговата собствена физическа смърт, ако се срасне с него...Така, както стана при Ботев.Така, както се случи при Веселин Андреев.Така, както се сбъдна при Георги Спасов...
Поетът е духовен човек. Не материален. Когато пише стиха си,той иска да нахрани своята душа, да и въздаде ежедневната порция светлина, топлина, жизненост, да я напои с чувството си. За да и е господар...А душата човешка е диво, жестоко и коварно нещо( виж при Достоевски, Лев Толстой, Некрасов, По, Римските разкази на Алберто Моравия и др. )Душата е отмъстителна и иска жертвоприношения. Колко пъти сме свидетели на нейното внезапно избухване, водещо човека до физическо убийство.После съжаляваш,но не с душата си.Съжаляваш с разсъдъка. Душата ти е подтикнала ръката и нейното продължение- ножът, да извърши убийство. Щастливият миг е този, в който разсъдъкът вземе връх над емоцията и спре ръката.Оцеляваш в политикон-а, но твоята душа ще те изяде.Тя само за миг е била пред прага на тържеството си.Затова мисля, че писането на стихове, текстове в римувана и не римувана форма дори ежедневно, опитомяват душата. И постепенно, с времето ти ставаш неин господар. В своя си свят, възвишен и непотребен материално, си станал светъл и свободен…И постепенно се стараеш да бъдеш такъв и в реалния свят.Това е магията на тази игра – поезията. Но тя е жестока игра – понякога на живот и смърт...Стремежът да наложиш бърз преход от един в друг свят води до саморазрушение , до душевно или / и физическо убийство…
       В днешно време е много странно да заявиш, че си готов да умреш за стиховете си, най-малкото защото ще прозвучи неистински, смешно и декларативно. Пак повтарям-поезията в днешните очи на хората е нещо ненужно и възвишено. Ненужно ,защото не може да ги: нахрани, да им даде работа, подслон, да ги направи богати, не може да ги измъкне от блатото на социалната несправедливост и ежедневните грижи на практика. Когато около теб се пукат мехурите с метан и блатния газ на употребените надежди те задушава, ти не мислиш за поезия.
Защото си роб.
Защото, както казва Ст.Цанев, имаме робски ген( в.»Демокрация»,17.10.1996г. )От около 1315 години държава /може би повече- създадена е през 632 година, а не през 681г./ над 700 сме били под робство. Всъщност тогава сме били най-равни. Роби-всички, равни –всички...Днес си роб на собственото си Материално.
И тогава идва Страхът.
А това е началото на себеразрушаването. Започваш да арестуваш думите в себе си. Заключваш ги в правила, съображения, закони...Идва Тъмното и Самотата.
Вече не си светъл и свободен в своя си свят, защото си разрушил магията, съборил си структурата на света си и си се преклонил пред душата си  след като си я овързал преди това...
Нещо подобно срещаме в «Осъдени души «на Димов, в разказите на О Хенри, при Фридрих Дюренмат.
Нашият мисловен модел е робски( пак Ст.Цанев-интервю на 23.10.1992 год. ,извадка от книгата му”Дяволите в ада ще ми ръкопляскат”2003год.),трилогията»Българските хроники»…Ако потърсим нещо светло в историята си(«златния век» на Симеон е бил всъщност само...17 години), или покръстването от Борис и обръщане в «правата вяра»… стигаме например до ужасяващият факт,че е наредил клането на 52 болярски фамилии-до последно коляно, включително и пеленачета- в името на Христовата вяра. И само за толкова се споменава...Убиваш едни, за да накараш другите да повярват?!
Винаги сме търсили лидер, водач на нацията.(Спомнете си Иван Шишман, Крали Марко, ,Фердинанд...)
Винаги и при всяка възможност сме се озъртали на Изток( малко не достигна на Елцин да ни прикачи към новия Съветски съюз, после дори не ни се извини за поредната си алкохолна изцепка...).
Сега потъваме в Запада. Очакваме “Христос”-месия от там, слушкаме Големият Нов брат.И чакаме...Чакаме да се случи Голямото нещо.Същото става и днес – в този ден.Робски мисловен модел – търсим или имаме Лидер.Той знае! Той може!
Смъртта на поета( в.”Континент”-от 14.06.1996 год.-интервю на Ст.Цанев),опитомил душата си, станал неин господар, изградил светлия си и свободен свят, настъпва в мига когато се прегърне с властта. Всяка власт, всяка структура на:синдикат, съюз, организация, камара, партия е изградена на принципа на подчиненост, на строга йерархия, на принципа на затвореност и зависимост от правилата , които сама си създава. Или ,както казва пак Ст.Цанев пред в.»Стандарт»от 9.04.1996 година-това е «стадо със стройна маймунска организация». В нея, в тази прегръдка с властта, изчезва твоята собствена свобода, твоята поезия. Ставаш придворен поет. Почести, звания, орденчета, удобства, власт, печатат те, всепризнат си...но вече не си Поет. Умрял си за поезията.
Робският ни мисловен модел проличава и в езика ни, в собствения ни език. Призивът да се премине на латиница и изписване с латински букви на собствените ни мисли, ще ни убие като народ. Беше идея на един бивш министър на просветата!!!
Порових се в историята на езика ни. Имаме,мисля, 9 глаголни времена и  18 наклонения към тях, в глаголицата и в кирилицата сме имали по 3-4 и-та и о-та,е-та,а-та. А»реформите»опустошиха езика ни. И сега заприличваме на инвалиди. А руснаци, сърби и украинци оставиха в славянската азбука на своите народи букви, с които да се отличават, да имат и своя идентичност. Сега«сийдваме»,»хостваме», в»банове»сме, »чатим», »тестваме», »скорваме»,
»сървайвъри»сме, живеем»он-лайн»...Обогатихме ли езика си? Далече съм от мислите на Григор Пърличев . Н не ми харесва и моделът от книгата »Проектът троица» с един от авторите-Мартин Карбовски…
    Твърде вероятно е затова да допринася и безписмената култура – радио,телевизия, кино.
А нашият език превъзхожда по звучност,богатство , изразност почти всички европейски езици. Ако изрецитирате , спрегнете в тези 9 времена с наклоненията един глагол- пия, например –след рецитала ви холандецът до вас ще тръсне русолявата си с глава и ще ви гледа с благоговение сънлив,ошашавен десетина минути поне/случвало ми се е…/,французинът и скандинавците ще ви ръкопляскат , а немецът ще ви се поклони с уважение и респект. Толкова…

Аз имам, нося робски модел на мислене.
Съзнавам го.
И в мене е жив робския ген...Улицата, училището, телевизията и най-после светът ми бил виновен...Виновно е робското ми мислене. Робът в мен. Аз съм роб. Роб на своето битие, днес-в 21 век. Робското ми мислене за лидера, за стадото ,за...А робът не е човек, според древните гърци. Защото не е свободен. Или ,защото ако го освободят,няма да знае какво да прави със свободата си.Тогава ,постепенно, робът в мен се обръща към думите и към своята душа, търси Годо. Очаква Годо...Опитва се да накара думите да се обичат, опитва се да им вдъхне свобода, опитва се да си изгради свой свят, който би го предпазил от гибел. И тук стигам до кръста - въпроса човеци или хора сме...

В училище сме учили как трудът ни е превърнал от маймуна в човек, слизали сме били от дърветата, после сме се изправяли и т.н.
Ако отидете в някоя, спомената с рисунките си пещера и се вгледате в ловните сцени оставени от първобитните, нарисувани с прилепова тор или растителни бои, то ще ви порази тяхното въображение, композицията на рисунката, динамиката на ловната сцена. Защото ловът е игра, ловът е стратегия(войната също е лов, също е игра!)
Ловът те кара да мислиш.Убиването за храна, изготвянето на сечива за убиване, не са те направили човек.Убиваш-храниш се . И отново.Ти си на върха на хранителната верига.Трудът не те е направил човек. Играта – да! Защото те е натоварила с ВЪОБРАЖЕНИЕ!
В този ред на мисли Играещият човек ПРОГОВАРЯ. Има нужда от връзка с другия до него. Наблюдавали ли сте малките си деца и внучета как го правят! Играещият човек е СВОБОДЕН.
Вашите деца са свободни...до момента , когато цамбурнат в политикон-а.
Забелязали ли сте колко чисти, слънчеви, откровени , наивни са стиховете, писани от деца. Колко първичност и ласка има в образите. Колко чувственост!
Порасналото дете в мен , обаче е роб. Защото е в политикона-а. А робът не е човек,според древните гърци.Следователно ,за да оцелея като човек трябва да убия порасналото в мен дете.
А това също е игра.
И за да оцелея в нея ,трябва ежедневно да опитомявам душата си, да съм и господар. А това е НЕСВОБОДА. И аз оставам несвободен.


# Авторът няма и най-малкото желание да засегне, да обиди някой с горното изложение. Нарочно и преднамерено в него той се позовава само на един автор - Стефан Цанев.
Внезапната поява на писменото му издевателство е непреднамерена неслучайност. А робът в него му подсказва,че е никой. Следователно –не е човек(пак според гърците му древни!)