Ако някой се върне
при късна любов,
с черна птица
в живота си скочил…
ще осъмне забравен.
В един богослов.
И лица,
скрили вечерна сова.
Ако някога спра
тази късна любов…
в уморен и дъждовен следобед.
Ще съм сам. Като дъх.
Вледенено стъкло
от прощални тела
на погледи…
Жива рана
е моята дневна душа.
С колела и пътеки
възкръсва.
В черна птица от спомена тих
на нощта
сам брега си до тебе
ще търся…
- - - - -
Ако някой ме върне
при късна любов.
С уморен и дъждовен следобед.
Ще осъмна забравен.
В един богослов.
Зад неделни тела
на погледи…
пътник
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112122904088
Свидетельство о публикации №112122904088
Рецензии
