на Атанас
До пояс в дните.
С очи към синьото.
С въжето – минало.
Катериш пътя.
Разсякъл вятъра.
От хълма с чувствата.
В следи от утрото.
Тече кръвта ти.
Не искаш даром
да носиш камъка.
/ Тежат годините - без капка лято…/
Пръстта разравят.
И търсят истина.
/А ти си само
На вик от ятото…/
Разсякъл вярата.
След хълма с чувствата.
/Листо пресипнало
в кръвта зимува…/
Осъмнал. Ничий.
Като тревата.
Откърмен в мрак.
/На друг в следата./
Сънуваш билото.
На своя вятър.
На вик от ятото…или кръвта си.
катерач
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112121705229
Свидетельство о публикации №112121705229
Рецензии
