Хр. Ботев. Хаджи Димитър

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
 
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
 
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
 
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
 
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
 
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
 
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
 
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа – мила, зесмена!
 
"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"
 
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
 
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак  – пече ли, пече!


ХАДЖИ ДИМИТЪР
Христо Ботев

Он жив еще, жив он! Наверх Балкана
лежит он в крови, лежит и стонет
юнак с глубокой на груди раной
мужчина храбрый, в рассвете силы.

На одной стороны – ружье оставил
а на другой – сломану саблю;
глаза темнеют, слабеет тело,
губы иссохшие вселенную клянут.

Лежит юнак, а там на небо
хмурое солнце сердито жарит;
жница поет там где-то в поле
а кровь силнее течет из раны

Жатва есть теперь! Пойте рабыни
грустные песни. Грей и ты солнце
над той земли рабской! Погибнет
и этот юнак.... Но заткнись сердце!

Тот, кто упадет в бой за свободу          
он не умрет: его жалеют
земля и небо, зверь и природа          
и его в песни певцы воспеют.

Днем его с солнца тенит орлица
и его рану волк кротко лижет;
над него сокол - вольная птица
кружит над брата все ниже и ниже!

Настанет вечер – месяц засветит ,
Звезды обсыпят купол небесной
Зашумят клони, повеет ветер -
Поет Балкан снова гайдуцкую песню

И  самодивы в белых одеждах,
дивные песни поют герою
тихо ступают в траве зеленной
и у изголовье присядут с болью

Первая рану перевяжет билей 
вторая его прыснет водой студеной,
третья в уста поцелует быстро,
и смотрит на нее он – мила, засмеяна 

„Скажи, сестрица, где Караджа-та?
Где верная моя дружина?
Скажи ты мне и возьми душу
я хочу сестра, сюда погибнуть!”

И обнимаясь взмахнут руками
и с песней к небу они взлетают
летят и поют вплоть до рассвета
и везде ищут духа Караджи...

Светлеет утро! А на Балканы
юнак лежит, кровь истекает,
волк еще лижет лютую рану,
а солнце с неба – жарит и жарит!

Перевод: Д. Ганев