Александър Вутимски Однообразный пейзаж Еднообразе

„ЕДНООБРАЗЕН ПЕЙЗАЖ” („ОДНООБРАЗНЫЙ ПЕЙЗАЖ”)
Александър Вутимски (Александър Коцев Вутов, 1919-1943 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Терджиман Кырымлы


Александър Вутимски
ЕДНООБРАЗЕН ПЕЙЗАЖ

Мъглите слизат. Вечерта шуми.
И ветровете тръгват със дъжда.
Развеяните пътища отлитат
към дъното на тъмния простор.
Тогава,
под старите, замислени дървета
минават уморените кози
и кроткото козарче в здрача свири
под плясъка безкраен на дъжда.

То гледа дълго стихналите къщи
и здрача, и развеяните пътища.
Мъглата пада бавно над очите му.
Дърветата са тъжни и сами...
И старите кози вървят безкрайно...
И кроткото козарче в здрача слуша
самотни стъпки, ветрове, въздишки –
и тихо се усмихва и мълчи...

Дъждът шуми… Козарчето пътува
със къщите и мирните кози
към тъмните, мъгливи хоризонти.


Александър Вутимски
ОДНООБРАЗНЫЙ ПЕЙЗАЖ (перевод с болгарского языка на русский язык: Терджиман Кырымлы)

Туман уходит. Вечер зашумел.
И ветры начинаются с дождём.
Размокшие дороги улетают
на дно и в недра тёмного простора.
Тогда
задумчивые, старые деревья
усталые минуют козы
и кроткий пастушок дудит в потёмке
под пляску бесконечного дождя.

Он долго зрит утихшие дома,
и сумерк, и размокшие дороги.
Мгла застит медленно ему глаза.
Деревья одиноки и тоскливы...
И козы старые идут себе, идут...
И кроткий пастушок во тьме внимает
шагам, ветрам и вздохам одиноким –
и тихо улыбается, молчит...

И дождь шумит… Шагает пастушок
с домами и со стадом мирных коз
к туманным, тёмным, мглистым горизонтам.