Гласът на любовта

Какво спокойствие! Навярно като в рая.
Това ли искаше, душа?
Да се спасиш от бурята накрая,
която в теб трещя?

Нима за теб бе звук в досадна песен
гласът на любовта?
Нима избра да си събираш плесен
в еснафска пустота.

Ден-два ще поблаженстваш кротко
сред битовата гмеж,
докато в теб не вкопчи нокти
невикан сляп копнеж.

О, ти ще му се зъбиш ядна -
как смее тоз нахал
да вгарча твоята наслада
с мечти и със печал!

Покоят лапи ще протяга
като нахранен пес,
а в теб ще зрее план да бягаш
от своя глух арест.

Строши я, клетката уютна,
да зейне без врата!
Дори да чуеш за минута
гласа на любовта!

7.12.2012 г.


Рецензии