Ей

ЕЙ

Читаю я твои стихи,
застенчиво подглядывая
в душу,
к тайнам, ревниво спрятанным,
в интимном пОрыве
излитые на лист...

Кто ты Волшебница,
пишущая так грустно
и все слова
прочтенные
в тисках хватают горло
тоской неразделенной?

Вселенная одна
в твоем стихе звучит –
душа твоя 
ранимая...

TO HER

I read your poems
and timidly I peep 
in your soul,
to bashfully kept secrets,
in intimate impulse
cast on the sheet ...

Who are you, Enchantress,
writing so lovely
and every read word
grasps my throat
with unrequited
sadness?

A universe is there
in your verse –
a wounded
human soul…

НЕЙ

Чета аз твойте стихове
и боязливо надзъртам
в душата ти,
при тайни пазени свенливо,
в интимен порив
на листа изляти...

Коя си ти, Омайнице,
че пишеш толкоз хубаво
и думите
прочетени ме сграбчват
за гърлото с тъга
несподелена?

Една вселена цяла
има в твоя стих –
една душа човешка
наранена...