Наталья Мартишина Мой Дагестан

„МОЙ ДАГЕСТАН”
Наталья Мартишина
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МОЙ ДАГЕСТАН

Бедни паянтови къщи пред мен,
в дрипи неволя ечи.
Млад мъж с дисаги върви изморен,
няма надежда в очи.

Хората – птици пред дом небогат.
Камъни, каменна прах...
Да, Дагестан, в междузвездния свят
днес аз така те видях.

В полет, съдба и поезия взел,
литват след мойто перце
дядото, стара талига извел,
бабата с морни ръце.

И над стотици страни щом сме там
с блик на среднощни звезди,
аз ще прошепна: „Нима, Дагестан,
беше такъв ти преди?
Где са градини, отрупани в цвят,
буйни реки с нрав суров,
припев с чунгур и зурни гръмки пят,
скрита в сърцата любов?
Где са разкошни одежди не знам –
бархет, коприна, сребро?
Как без надежда се вглеждаш натам –
търсиш сред космоса дом?
Песните где са? Какво ги разби,
где хоровод разпиля?
Нашите сплетени, близки съдби
лошото време заля.
Знай, че отново ще има разцвет,
пролет ще дойде навън.
Хилядолетен невехнещ букет;
ти и Русия – без сън.
Глад и война на пътека и път,
битки в просторната степ.
В колко савани страните таят
ризи за мен и за теб!
Ако отново в света задимят
зли всепланетни войни,
братски прегърнати, мир ще коват
двете най-горди страни.”


Ударения
МОЙ ДАГЕСТАН

Бе́дни пая́нтови къ́шти пред ме́н,
в дри́пи нево́ля ечи́.
Мла́д мъж с диса́ги върви́ изморе́н,
ня́ма наде́жда в очи́.

Хо́рата – пти́ци пред до́м небога́т.
Ка́мъни, ка́менна пра́х...
Да́, Дагеста́н, в междузве́здния свя́т
дне́с аз така́ те видя́х.

В по́лет, съдба́ и пое́зия взе́л,
ли́тват след мо́йто перце́
дя́дото, ста́ра тали́га изве́л,
ба́бата с мо́рни ръце́.

И над стоти́ци страни́ штом сме та́м
с бли́к на средно́штни звезди́,
аз́ ште проше́пна: „Нима́, Дагеста́н,
бе́ше такъ́в ти преди́?
Где́ са гради́ни, отру́пани в цвя́т,
бу́йни реки́ с нрав суро́в,
при́пев с чунгу́р и зурни́ гръ́мки пя́т,
скри́та в сърца́та любо́в?
Где́ са разко́шни оде́жди не зна́м –
ба́рхет, копри́на, сребро́?
Ка́к без наде́жда се вгле́ждаш ната́м –
тъ́рсиш сред ко́смоса до́м?
Пе́сните где́ са? Какво́ ги разби́,
где́ хорово́д разпиля́?
На́шите спле́тени, бли́зки съдби́
ло́шото вре́ме заля́.
Зна́й, че отно́во ште и́ма разцве́т,
про́лет ште до́йде навъ́н.
Хилядоле́тен неве́хнещ буке́т;
ти́ и Руси́я – без съ́н.
Гла́д и война́ на пъте́ка и пъ́т,
би́тки в просто́рната сте́п.
В ко́лко сава́ни страни́те тая́т
ри́зи за ме́н и за те́б!
Ако отно́во в света́ задимя́т
зли́ всеплане́тни войни́,
бра́тски прегъ́рнати, ми́р ште кова́т
две́те най-го́рди страни́.”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Наталья Мартишина
МОЙ ДАГЕСТАН

Бедные стены саманных домов,
Нищие хлопья одежд.
Парень с хурджином – заплечной сумой,
Взоры без всяких надежд.

Люди, как птицы, сидят у домов.
Камни, кремнистая пыль…
Да, Дагестан, и таким ты со мной
Входишь в межзвездную быль.

Вместе с поэзией, вместе с судьбой,
В лёгкий полёт заберу
Старого деда с разбитой арбой,
Бабку с изломами рук.

И, пролетая над сотнями стран
Блеском полночной звезды,
Я лишь тебе прошепчу: „Дагестан,
Разве таким был мне ты?
Где твоя пена кипучих садов,
Нрав необузданных рек,
Песни чунгура, зурны громкий зов
В сердце, влюблённом навек?
Где твоя строгость богатых одежд,
Бархат да шёлк с серебром?
И почему ты глядишь без надежд
В космос, как в брошенный дом?
Где твои песни? – Да там, где мои.
Там же, где мой хоровод…
Две обречённых судьбы на двоих
В пору сплошных непогод.
Знаешь, у нас ещё будут цветы,
Будет иная весна.
Тысячелетья без отдыха ты,
Так, как Россия – без сна.
Войны да голод на узкой тропе,
Войны в привольных степях.
Сколько отпущено мне и тебе
Саванов – белых рубах?
Если последние грянут дымы
Межпланетарной войны –
Только с тобой и обнимемся мы, –
Две самых гордых страны.”

http://www.stihi.ru/2012/08/29/10673




---------------
Руската поетеса и писателка Наталия Мартишина (Наталья Мартишина) е родена през 1967 г. в гр. Фурманов, Ивановска област. Завършила е Тверския държавен университет (1990 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1999 г.). Кандидат на науките е по културология, доцент в Литературния институт, преподавател по физиология в Катедрата по анатомия и физиология към Тверския държавен университет. Член е на Международната асоциация на писателите и публицистите и на Съюза на писателите на Русия. Автор е на книгите с поезия, проза и публицистика „Слово о полку Игореве” (1999 г.), „Золотое Колечко” (2000 г.), „Лазори” (2001 г.), „Задонщина” (2002 г.), „Сказание об Андрее Критском” (2003 г.), „Сергиев Город” (2005 г.), „Преображенские повести Древней Руси. Сказание о Петре и Февронии Муромских” (2008 г.), „Святорусье” (2009 г.), „Великий Куц. Поэма о современнике” (2010 г.), „Марьям” (2011 г.), „Специфика преображенских повестей Древней Руси” (2012 г.). Живее в Москва.


Рецензии
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.