Защо ще трябва да празнувам днес,
нали животът ми е вечен празник?
По-скоро бих се сгушила във теб,
далеч от уличният остър крясък.
Притихнала бих, докато с ръце
обгръщаш топло крехкото ми рамо.
Уютно е във тези думи две,
запазени до днес за мене само.
Не вдигай тостове за този ден!
Такива цял живот със тебе вдигам.
Наместо тях излей дъха си в мен.
Аз с него празнично ще се опивам.
Вечен празник
© Copyright: Милена Йорданова, 2012
Свидетельство о публикации №112112106524
Свидетельство о публикации №112112106524
Рецензии
