На пляже

      Йорданка  Господинова
      Вольный перевод с болгарского
      Алексей  Селичкин

      ПЯСЪЧНО


По пясъчните стъпки на лятото горещо
днес моят стих се връща…И търси своя корен.
Един осъмнал спомен по пътя го повежда
и вятърът от вчера в душата му говори.

Събрал на шепи здрача от болки и раздели,
присяда някак плахо…и мъдро се заглежда.
Забравил е тъгата на жадните недели,
щом още сляпо вярва, че в следващата среща

Земята ще потръпне, отрекла тишината…
И ти ще онемееш във нощите си будни.
А, може би, в стиха ми ще видиш мен…Жената,
която те рисува със всяко ново утро…

Не тръгвай да ме търсиш. Сама ще те открия,
когато в морски залез вълните ме повикат
и гларуси по плажа оставят мокра диря…
във пясъчното лято с една любов красива…



      НА   ПЛЯЖЕ


Сквозь пальцы просыпается песок.
В песчинках лёгких зноем дышит лето.
И так светлы закаты и рассветы,
когда прогретый пляж не одинок.

Сквозь пальцы просыпается песок,
и память будоражит и тревожит.
Как бьётся жилка! -это твой висок...
Прости, что память так меня тревожит,


и что давно уже не воротить
коротких встреч и тягостных размолвок...
Да и зачем песок тот ворошить,
пусть он лежит нагретый и безмолвный.

Пусть дышит лето зноем и загаром,
сгорают от любви и солнца пары.