Уголёк

     Йорданка  Господинова
     Вольный перевод с болгарского
     Алексей  Селичкин


Будувани нощи


Завързвал ли си вятъра с въже?
Реката приютявал ли си в шепи?
А тези дни, по-диви от коне
май сам избра да бъдат твоя жребий,
 
когато ме покани в твоя свят
и ми нарече жадните си нощи…
Очите ти в безкрая ме следят.
Открият ли ме, знам, ще искат още…
 
И ще разпалват огън в пепелта,
защото аз съм въгленче, което
отрича всеки мрак и тишина
и пари като спомен във сърцето…

Будувал ли си звездното небе?
Мечтал ли си в безлунни, тъмни друми
една жена със огнени криле,
една жена говореща без думи
 
да ти даде причина да си друг?
И да е твоя като онзи вятър,
долитащ от един сънуван Юг
за да намери обич в ново ято…


      УГОЛЁК

Как уголёк, как будто бы уснувший,
что отрицает сумрачную ночь, -
подует ветер, и костёр, очнувшись,
сумеет мрак холодный превозмочь.

Я - такова... Лови свои удачи:
стреножить ветер силишься давно.
Признаться, грустно это и смешно,
и неразумно как-то, и некстати
ты стал другим... И Бог тебе судья.