Алексей Сурков Привал пехоты Почивката на пехотата

„ПРИВАЛ ПЕХОТЫ”
Алексей Александрович Сурков (1899-1983 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПОЧИВКАТА НА ПЕХОТАТА

Гората гъста с черната стена,
обвита с есенна мъгла бездънна.
В напрегнатата нощна тишина –
тревожното очакване да съмне.

Пред близката атака в трескав сън
в почивка нощна пехотинци бяха.
Дедите тъй при Бородино вън
пред своята безсмъртна слава спяха.


Ударения
ПОЧИВКАТА НА ПЕХОТАТА

Гора́та гъ́ста с че́рната стена́,
обви́та с е́сенна мъгла́ бездъ́нна.
В напре́гнатата но́щна тишина́ –
трево́жното оча́кване да съ́мне.

Пред бли́зката ата́ка в тре́скав съ́н
в почи́вка но́щна пехоти́нци бя́ха.
Деди́те тъ́й при Бороди́но въ́н
пред сво́ята безсмъ́ртна сла́ва спя́ха.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Алексей Сурков
ПРИВАЛ ПЕХОТЫ

Густого леса черная стена
Белесой дымкой осени одета.
Ночная тишина напряжена
Тревожным ожиданием рассвета.

Перед атакой беспокойным сном
Спят пехотинцы на ночном привале.
Не так ли деды под Бородином
В канун своей бессмертной славы спали?

               1942 г.




---------------
Руският поет, публицист, литературен критик, преводач и обществен деятел Алексей Сурков (Алексей Александрович Сурков) е роден на 1/13 октомври 1899 г. в с. Середнево, Ярославска губерния. Първите си стихове публикува през 1918 г. в петроградския в. „Красная газета”. Участник е в Гражданската война. Бил е главен редактор на в. „Северный комсомолец” (1926-1928 г.). През 1934 г. защитава дисертация, от 1934 до 1939 г. е преподавател в Редакционно-издателския институт и в Литературния институт към Съюза на писателите на СССР, зам.-главен редактор е на сп. „Литературная учёба”. През 30-те години излизат стихосбирките му „Запев”, „Последняя война”, „Родина мужественных”, „Путём песни” и „Так мы росли”. По време на Отечествената война е кореспондент на вестниците „Героический поход”, „Красноармейская правда”, „Красная звезда”, „Боевой натиск”, от 1941 до 1945 г. е главен редактор на сп. „Новый мир”. През годините на войната издава стихосбирките „Декабрь под Москвой”, „Дороги ведут на Запад”, „Солдатское сердце”, „Наступление”, „Стихи о ненависти”, „Песни гневного сердца”, „Я пою Победу” и „Россия карающая”. От 1944 до 1946 г. е отговорен редактор на в. „Литературная газета”, от 1945 до 1953 г. е отговорен редактор на сп. „Огонёк”, а от 1950 г. е ректор на Литературния институт „Максим Горки”. От 1962 г. е главен редактор на „Кратка литературна енциклопедия”. Като преводач е известен с преводите на творчеството на българския поет Христо Ботев. Депутат на Върховния съвет на СССР (от 1954 г.) и на Върховния съвет на РСФСР, член е на Световния съвет на мира. От 1953 до 1959 г. е първи секретар на Съюза на писателите на СССР. Автор е на над 40 стихосбирки, сред които „На подступах к песне” (1931 г.), „Ровесники” (1934 г.), „Это было на севере” (1940 г.), „Большая война” (1942 г.), „Миру – мир!” (1950 г.), „Восток и Запад” (1957 г.), „Песни о человечестве” (1961 г.), „Что такое счастье” (1969 г.), „После войны. Стихи 1945-1970 годов” (1972 г.), „Избранные стихи” (в 2 тома, 1974 г.), „Собрание сочинений” (в 4 тома, 1966 г.) и др. Умира на 14 юни 1983 г. в Москва.
---------------


* (экспромт: Виктор Варибок)

Как можно спать перед атакой?
Но привыкает рядовой.
Устал от собственного страха.
И в бой уходит, как домой.