Старому другу
подстрочный перевод
Куда заспешился ты, старый Друг?
Зима по закону природному – всегда конец года!
И приходит она – нежданная, с болезнями и сугробами.
А ты куда? Не истекло еще время твое!
Порадуйся, Друг, на золота житейской Осени,
пей от вина душистого опоздавшего Лета!
Мглам и и вьюгам все-таки время придет, но пока -
пусть там-то в будущее, они да ждут за тебя
Красота тленного – в всех сезонах природы она,
и в зеленой Весны, и в долгое, горячее Лето.
Осень - венок года однако, в ней плоды собирают,
нет, не стоит туда именно, человеку плакать
Зима...Зима... Кто за себя знает какая будет она
с буранными лютими или мягкая, с снегом – пушистая радость?
Но в ней – будут наверно и солнечные дни, а иногда
и молнии будут – как воспоминания нашей младости.
И когда наступит тот сезон - искать или нет, нам придется
утоптать стёжку в снег – жизни последнего перехода,
и по ней... По ней – ни к чему. Просто дорог других нет.
До тех пор, пока не исчезнем среди сугробами...
А идва зима.Боже, идва зима!
„Животът” – Валентин Чернев (http://www.stihi.ru/2012/10/27/2328)
НА ЕДИН ПРИЯТЕЛ
Закъде си се разбързал, стари Приятелю?
Зимата, по закон е винаги край на годината,
и идва тя с болести, с преспи – все нечакана.
Ала ти къде? Твойто време не е още отминало!
Наслади се, Друже на златото на житейската есен,
пий от виното дъхаво на сиромашкото лято!
На мъглите и халите – все доще им времето,
нека нейде в бъдното сгърчени, те – тебе да чакат!
Красотата на тленното – нея във всички сезони я има
и в зелената Пролет и в дългото, знойното Лято.
Есента е венецът обаче – в нея плод се събира.
Не, не си струва точно тук човек да му плаче!
Зимата, Зимата...Кой за себе си знае каква ще е -
с люти ветрища или мека, с пухкав сняг - детска радост?
Ала в нея – все ще има и по някой слънчев ден, а понякога
и бури ще има – като спомен от нашата младост
И щом дойде тоз сезон – щем-не щем, ще захванем
да тъпчем пъртината – на живота последния преход,
и по нея... По нея – към Нищото. Просто други пътища няма.
Докато някой ден се загубим сред преспите...
Свидетельство о публикации №112110801015