Минорно

вятърни устни
с дъх на мъжки парфюм...
шарено е
и лист
като език огънат
свири
минорно...беше златен
после кафяв
със зимни очи духа душата
разголена -
със скръбни ноти
вокал затихва в стон

само залезът звъни тихо и
оранжево
с ново вино

еликсир въздиша
в глътка
с трохите на лятото...


Рецензии