Рабочая
подстрочный перевод
Вот здесь дымоходы дымели.
Завод.
Двигались автобусы с рабочими
один за другом
смена за сменой
Народ.
Теперь – поле мертвых.
Цыгане
железа ржавые тащат
и слышны стеклянный звон
и стуки издалек -
гидромолотом где-то
разломают бетон.
Автобусы
друг за другом
ушли
в скраповых депа
И люди тоже ушли...
Но нет депа скраповых
для душ человеческих!
И опять этот звук:
Трака-трак, трака-трак...
Зло и жутко звучит этот звук –
на похороны
как-то бы...
***
А вечер
выходит по телевидению
Водитель народа
и говорит:
Мы ведем вас
вперед к Европе
Мы разрушим статус-кво
Мы построим
эффективное
и модерное Государство!
Да, мы согласны, уважаемый, с том,
Ваше право
убрать старое.
Да!
Но где здесь новое
грядущее,
будущее?
Где промысли, хлеб людей
в этом модерном
Государстве?!
Мы знаем, вы скажете:
Теперь у нас есть:
Свобода,
Равенство,
Демократия...
Да!
Есть!
Есть у нас в достатке
слова красивейшие...
Но когда желудки
сжимаются
голодом
И когда вечером усталые
домой возвращаемся
и в глазах
наших детей
видим несметную
кучу вопросов -
о Жизьне,
о Равенстве
и Демократии -
вопросы
без ответов как правило -
мы стоим онемелые
Потому что
с каждого нового дня
мы понимаем более ясно
суть Свободы
в этом суровом житейском свете:
Там –
где властует Нищета –
Демократии
НЕТУ!
РАБОТНИЧЕСКА
Ето тук димяха комини.
Завод.
Вървяха автобуси с работници
Един подир друг –
смяна след смяна:
Народ.
Сега е мъртвило.
Цигани
влачат железа
ръждиви
и носи се звук:
чук хидравличен
разбива бетона.
Автобусите
един подир друг
в депата за скрап
заминаха.
И хората също...
Но няма депа за скрап
за душите човешки!
И пак този звук:
Трака-трак, трака-трак ...
Зловещо кънти този звук –
на погребение
някак си...
***
А вечер
излиза Водач на народа
по телевизията
и казва:
Ние ви водим
напред – към Европа
Ще разрушим статуквото!
Ще изградим
ефективна,
и модерна Държава!
Да, уважаеми,
имате право
да махнете старото
Да!
Но къде е строежът
на новото,
бъдното ...
Къде е поминъкът,
хлябът на хората
в тази нова държава?!
Знаем, вий друго ще кажете:
„Сега имаме:
Свобода,
Демокрация,
Равенство!...”
Да!
Имаме!
Имаме думи красиви
достатъчно...
Ала щом коремът
се свива
от глад
И когато
се върнем вечер капнали,
и в очите
на децата си
прочетем
въпроси безброй:
за Живота,
Равенството
и Демокрацията –
въпроси
без отговор –
става ни
тягостно!
Защото разбираме
с всеки нов ден
и все по-ясно
на Свободата
житейската драма:
Там –
дето има Мизерия –
Демокрация
НЯМА!
Свидетельство о публикации №112110409713
Размисъл
Когато ти отнемат хляба
и радостта да го разчупиш
с доволни от труда ръце;
Кога детето ти прокудят
в страни далечни -
без песен на щурци
и топлина на бащино огнище;
Когато нищи духом
с глас ерихонски катадневно
се прогласяват за пастири,
а водят те към пустошта,
какво ще ти остане?
Да гледаш залеза на миналия ден
като слепец.
И с вик да запокитиш
недоизпитата си чаша вино
към изгрева - изтичаща кървяща рана
от умореното небе.
Дафинка Станева
И все пак, въпреки тъгата, нека не губим надежда, че ще настъпи истинското пробуждане! Д.Станева
Дафинка Станева 27.12.2013 12:05 Заявить о нарушении