Рабочая

РАБОЧАЯ
подстрочный перевод

Вот здесь дымоходы дымели.
                Завод.
Двигались автобусы с рабочими
один за другом
             смена за сменой
                Народ.
Теперь – поле мертвых.
Цыгане
      железа ржавые тащат
                и слышны стеклянный звон
                и стуки издалек -
гидромолотом где-то
                разломают бетон.
Автобусы
         друг за другом
                ушли
                в скраповых депа
И люди тоже ушли...
Но нет депа скраповых 
                для душ человеческих!

И опять этот звук:
                Трака-трак, трака-трак...
Зло и жутко звучит этот звук –
                на похороны
                как-то бы...
                ***
А вечер
выходит по телевидению
                Водитель народа
                и говорит:
Мы ведем вас
                вперед к Европе
Мы разрушим статус-кво
Мы построим
          эффективное
                и модерное Государство!
Да, мы согласны, уважаемый, с том,
                Ваше право
                убрать старое.
Да!
Но где здесь новое
                грядущее,
                будущее?
Где промысли, хлеб людей
                в этом модерном
                Государстве?!
Мы знаем, вы скажете:
Теперь у нас есть:
            Свобода,
                Равенство,
                Демократия...
Да!
Есть!
     Есть у нас в достатке
                слова красивейшие...
Но когда желудки
                сжимаются
                голодом
И когда вечером усталые
                домой возвращаемся
и в глазах
          наших детей
                видим несметную
                кучу вопросов - 
о Жизьне,
          о Равенстве
                и Демократии -
вопросы
          без ответов как правило -
                мы стоим онемелые
Потому что
          с каждого нового дня
                мы понимаем более ясно
суть Свободы
            в этом суровом житейском свете:
Там –
      где властует Нищета –
                Демократии
                НЕТУ!

РАБОТНИЧЕСКА

Ето тук димяха комини.
                Завод.
Вървяха автобуси с работници
Един подир друг –
             смяна след смяна:
                Народ.
Сега е мъртвило.
Цигани
        влачат железа
                ръждиви
                и носи се звук:
чук хидравличен
                разбива бетона.
Автобусите
        един подир друг
                в депата за скрап
                заминаха.
И хората също...
Но няма депа за скрап
                за душите човешки!
И пак този звук:
                Трака-трак, трака-трак ...
Зловещо кънти този звук –
                на погребение
                някак си...
***
А вечер
        излиза Водач на народа
                по телевизията
                и казва:
Ние ви водим
                напред – към Европа
Ще разрушим статуквото!
Ще изградим
        ефективна,
                и модерна Държава!
Да, уважаеми,
                имате право
                да махнете старото
Да!
Но къде е строежът
                на новото,
                бъдното ...
Къде е поминъкът,
                хлябът на хората
                в тази нова държава?!

Знаем, вий друго ще кажете:
„Сега имаме:
        Свобода,
                Демокрация,
                Равенство!...”
Да!
Имаме!
        Имаме думи красиви
                достатъчно...
Ала щом коремът
                се свива
                от глад
И когато
        се върнем вечер капнали,
и в очите
        на децата си
                прочетем
                въпроси безброй:
за Живота,
             Равенството
                и Демокрацията –
въпроси
        без отговор –
                става ни
                тягостно!
Защото разбираме
                с всеки нов ден
                и все по-ясно
        на Свободата
                житейската драма:
Там – 
        дето има Мизерия – 
                Демокрация
                НЯМА!


Рецензии
Поклон за тези стихове, Митко! Живеем в някакъв алогичен свят. Една шепа самозванци определят съдбата на човечеството, което тъне във физическа и духовна мизерия. Четейки твоя текст, си спомних нещо свое от преди 5-6 години.
Размисъл

Когато ти отнемат хляба
и радостта да го разчупиш
с доволни от труда ръце;
Кога детето ти прокудят
в страни далечни -
без песен на щурци
и топлина на бащино огнище;
Когато нищи духом
с глас ерихонски катадневно
се прогласяват за пастири,
а водят те към пустошта,
какво ще ти остане?
Да гледаш залеза на миналия ден
като слепец.
И с вик да запокитиш
недоизпитата си чаша вино
към изгрева - изтичаща кървяща рана
от умореното небе.

Дафинка Станева
И все пак, въпреки тъгата, нека не губим надежда, че ще настъпи истинското пробуждане! Д.Станева

Дафинка Станева   27.12.2013 12:05     Заявить о нарушении
На это произведение написано 5 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.