Георгий Маслов Я Аз

„Я”
Георгий Владимирович Маслов (1895-1920 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АЗ

О, не. В живота ранен край
все пак не смея да открия.
Усмивката Ви там сияй,
ветрецът гали вашта шия.

Скрипти подгизнал тротоар,
залая куче и отмина,
а рози в нощната витрина
даряват улицата с чар.

Звездите гледам в полусън,
мечтая за леглото вкъщи.
Но пак умора ме обгръща
и май ще си остана вън...

Безплодни дни не ще броя,
юзда на песните загубил,
на пейка в двора ще заспя,
усмивката Ви ще сънувам...


Ударения
АЗ

О, не́. В живо́та ра́нен кра́й
все па́к не сме́я да откри́я.
Усми́вката Ви та́м сия́й,
ветре́цът га́ли ва́шта ши́я.

Скрипти́ подги́знал тротоа́р,
зала́я ку́че и отми́на,
а ро́зи в но́щната витри́на
даря́ват у́лицата с ча́р.

Звезди́те гле́дам в полусъ́н,
мечта́я за легло́то вкъ́щи.
Но па́к умо́ра ме обгръ́ща
и ма́й ще си оста́на въ́н...

Безпло́дни дни́ не ще́ броя́,
юзда́ на пе́сните загу́бил,
на пе́йка в дво́ра ще заспя́,
усми́вката Ви ще съну́вам...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Георгий Маслов
Я

Нет. Жизни раннего конца
Я все-таки желать не смею.
Вы улыбнулись мне с крыльца,
И ветер обвевает шею.

Скрипит подгнивший тротуар,
Залаял пес на перекрестке,
А розы в запертом киоске
Глядят на проходящих пар.

Смотрю на звезды и бреду
Домой, мечтая о постели.
Но сладкая усталость в теле,
И кажется, я не дойду...

Теряя дням бесплодным счет,
Над песнями узду теряя,
Засну на лавке у ворот,
Улыбку вашу вспоминая...


* (экспромт: Виктор Ратьковский)

Ну, вот ей-ей, я умилён,
самоубийце без изъяна,
один лишь взгляд –
он вдохновлён,
и смерти вроде не бывало.

И на постель желая лечь,
так силы потерял, любезный,
что до скамейки бы добечь,
а там мечты и дух прелестный.


* (шуточный экспромт: Татьяна Васильевна Мартынова)
                „Засну на лавке у ворот,
                Улыбку вашу вспоминая...”
Заснул на лавке у ворот,
Мою улыбку вспоминая,
А я всё жду – когда ж придёт?
И тихо злюсь, не понимая,
На что ты рассердиться мог,
Со мною встречи не желая?
Вздремну тихонько на часок,
Но вздрогну от собачья лая...


Рецензии
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.