Ти знаеш ли къде е
оназ земя проклета
на живите злодеи
и мъртвите поети,
на минало велико
и страшно настояще,
където и плесника
през зъбите се плаща;
оназ земя, в която
Човекът кротко дреме,
изгубил всичко свято,
забравил що е племе,
без бунт и епопея
в една почти-държава...
И всъщност не живее,
а просто оцелява.
Ела да я оплачем!
А тя ще ни попее -
накърмила орача,
простила на злодея.
И нека я отричат
за още сто години,
аз пак ще я обичам...
Защото е Родина!
Родина
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112110204245
Свидетельство о публикации №112110204245
Рецензии