Една реалност или различни реалности - 1

ДЪЛБОК СОНДАЖ

ВЪНШНАТА СФЕРА

(Външната сфера на Реалността)

***

Мистериите на Вселената
- на Реалността, която виждаме и не виждаме, разбираме и не разбираме


***




Една реалност или различни реалности?

http://www.stihi.ru/2012/10/30/4100
http://www.stihi.ru/2012/10/25/4344
http://www.stihi.ru/2012/05/06/848

/ Едно по-кратко допълнение към дългия и скучен текст „За времето и пространството, както и за възприетите теории” ( http://www.stihi.ru/2012/10/25/4344 )

Има една формула на Айнщай, чрез която се изчислява за колко години се стига до звездата X (примерно, отдалечена от земята на 8 светлинни години) при определена скорост на пътуването. Например, ако пътувате с 240 000 км. в секунда ще изминете разстоянието от 8 светлинни години за 6 години (във вашето време - времето на движещия се космически кораб, което при тази скорост съотвено забавя своя ход). През това време на земята ще минат 10 години. Защото в света на хората, които остават на земята /от тяхната гледна точка - т.е. в тяхната реалност/, светлината изминава разстоянието от 8 светлинни години, което разделя земята от въпросната звезда, съответно за 8 години и в същия този свят на хората, оставащи на земята - от тяхна гледна точка, космическият кораб (който се движи по-бавно от светлината, т.е. със скорост само 240 000 км. в секунда) ще измине разстоянието до звездата за повече време, т.е. за 10 години.

Но оставяйки настрана как изглеждат нещата в света на хората на земята (както физиците обичат да казват, за наблюдателя на земята, т.е. от гледната точка на наблюдател, намиращ се на земята), за космонавтите в звездолета, т.е. за нарицателната Бети, както разбираме от формулата на Айнщайн, всичко е различно. Независимо, че звездният кораб се движи "само" с 240 000 км. в секунда, т.е. със скорост по-малка от тази на светлината, този кораб изминава разстоянието от 8 светлинни години само за 6 години (същото разстояние, което светлината изминава за 8 години, както се регистрира от земния наблюдател, или да го кажем по друг начин - в света на хората на земята). Защо? Защото за звездния кораб времето се разтяга и часовникът започва да тиктака по-бавно поради високата скорост.

*** ***
Обикновено се връщам към написани текстове и ги усъвършенствам. Особено по основните тематики, с които се занимавам, по които завършеност ще има чак когато текстовете влязат в оформени книги, отпечатани на хартия. Така правя и сега - връщам се към текста и поправям следващите 4-5 изречения. Бях написал така:
 
Но какво като се разтяга времето? Какво като се забавя часовникът и докато хората на земята започват да остаряват, космонавтите си остават сравнително по-млади? Защо звездолетът трябва да стигне само за 6 години?

В това изречение се съдържа въпрос и отговор - от това, че се разтяга времето на звездолета следва резултатът, че се забавя часовникът на звездолета в сравнение с часовника на земята, и хората на звездолета остават сравнително по-млади от техните връстници на земята; следва и резултатът, че корабът пристига за по-малко време - само за 6 години. Разтегнато време - забавяне на часовника - по-малко време е изминало за изминаване на определено разстояние, по-малък брой години изминават за пристигането до звездата. Разтегнато ли е времето или е забавено? Понеже се забавя ходът на времето, по-скоро звучи подходящо да се каже, че самото време се разтяга, а не че се забавя. Самото понятие разтегнато време не ни говори кой знае колко, ако не знаем, че под това се разбира забавянето на хода на времето. Но това е просто възприето понятие. Биха могли да са го нарекли и свиване на времето, или свито време. Ако трябва да си представим каква би била разликата между разтегнато време и свито време, сигурно бихме се затруднили. С две думи - горното изречение, за което правя това обяснение, не беше добре формулирано и съдържа просто един въпрос и неговия отговор.

Бях написал и така:

Защо не си пътува и той 8 или 10 години с разтегнатото си време и с по-бавно тиктакащ часовник? Защото сравняваме всичко с периода на земната година и сравнението е условно. Сравняваме периода, преминаващ на кораба за цялото пътуване с периода, преминаващ на земята докато трае това пътуване.

В този абзац има едно първо безсмислено изречение. Пътува 6 години, защото при съответната висока скорост, според теорията на относителността на Айнщайн, времето се разтяга, ходът му се забавя и за същия период, който изминава на земята, на космическия кораб с тази скорост изминават само 6 години. (Значи, независимо от цялата относителност, при самото съпоставяне и сравняване на двата периода - този на земята и този на космическия кораб, търсим някаква обща схема, опитваме се да ги поставим в схема на съответно синхронизиране. Периода, изминал на кораба съпоставяме с периода, изминал на земята. Единият период се различава от другия. В случая оставяме на второ място причината, поради която времето на космическия кораб се е разтегнало и забавило - т.е. високата скорост. Интересува ни резултатът - изминава определен период от време - 6 години. Този период ние съпоставяме с друг период, изминал на земята - 10 години. Самото съпоставяне на двата периода е стремеж да ги поставим в една обща схема, съпоставяме ги като търсим съпоставимостта мужду тях, т.е. в тази обща схема ние ги синхронизираме, докато за единия обект са минали 10 години, за другия обект са минали 6 години. В тази обща схема периодът от 10 години е равен на периода от 6 години. Нито единият нито другият не е първичен или първостепенен. Както можем да съпоставим периода от 6 години с периода от 10 години, така можем да ги съпоставим и по обратния начин - да съпоставим периода от 10 години с периода от 6 години. Да съпоставим, т.е. да сравним. Двата периода се поставят в обща схема на сравнение - в обща схема на тяхното синхронизиране. Това може да се отнася и за сравнение между всякакви други периоди от време, изминали съответно за обекти, движещи се с различни скорости. Може звездолетът да се движи не с 240 000 км. в секунда а з 200 000 км. в секунда и тогава ние ще съпоставяме друга двойка периоди от време. От своя страна земята също се движи в космоса и определен период от време изминал на земята би могъл да се съпоставя с период от време, изминал на друг движещ се космически обект. Схема за синхронизиране между два обекта, която всъщност можем да разглеждаме и като една голяма обща схема за синхронизиране между повече обекти, дори между всички съществуващи движещи се обекти.
Иначе - втората част на абзаца - това, че сравняваме със земната година, с периода преминал на земята - е ясно. Тъй като ние сме на земята, си мислим, че е нормално периодът, преминал на земята да е първостепенен, с него да се сравнява. Пък и сме свикнали от край време да мерим времето с години, имаме психологическата представа какво представлява горе долу период от време една година и пр. Освен това нали трябва да се обясни по някакъв начин на читателя така, че по-лесно да възприеме.

Като завършек на горната бележка - корекция на тези няколко изречения, следва да посоча, че правилният въпрос там горе преди шестте звездички всъщност е следният:

А защо поради високата скорост на звезния кораб времето се разтяга и часовникът се забавя?

Защо по начало скоростта на движение на обекта влияе върху хода на времето, върху хода на часовника? Защо при увеличаване на скоростта на движение на обекта, времето забавя своя ход? Всъщност, това е правилният въпрос. Защо скоростта на движение влияе на хода на времето, защо с промяната на скоростта на движение се променя ритъмът на хода на времето?

Какво е това нещо, което при движението на един обект в "празното" космическо пространство, в което всички казваме, че няма абсолютно нищо, влияе и променя времето, което изминава. Или има нещо в "празното" пространство, което влиза в съприкосновение - влиза в някакъв вид отношение - с движението и скоростта на обекта, и при една или друга скорост на това движение, отношението-съприкосновение става различно и въздействието е различно; или остава друга опция, че движението на обекта в съответната форма - т.е. със съответната скорост - спрямо всички останали космически обекти, или дори да кажем спрямо някакъв абстрактен космически "център" - влиза в отношение и влияе/променя итъма на хода на времето. Но за да може обектът, т.е. неговото движение и съответно скорост да влиза в такова отношение с останалите обекти в космоса или с абстрактния "център", пак се налага да има нещо в "празното" космическо пространство, което да осъществява контакта, да "пренася информацията на въздействието", т.е. нещо, което да осигурява това отношение, да осигурява връзката на движещия се обект с всичко останало. И пак стигаме до въпроса, че в "празното" космическо пространство трябва да има "нещо", което да осигурява отношението между движението на обекта и промяната в неговото време. Дали това "нещо" в пространството влиза в съприкосновение с движещия се обект, и в зависимост от скоростта на движение съприкосновението и ефектът е различен, или това "нещо" осъществява връзка с другите космически обекти, остава въпрос на втори план. Такава връзка с другите космически обекти би трябвало да е симултанна, т.е. да се осъществява до всички космически обекти и до абстрактния "космически център" незабавно. Към момента не са установени влияния, които се осъществяват незабавно на големи разстояния - светлината, електромагнитните вълни, изискват време за разпространяване. Симултанно въздействие би било възможно, ако теоретически би се осъществявал контакт чрез друго измерение, през което разстоянията биха се анулирали. Нямаме достъп нито данни за такова измерение. Най-лесно приемлива в този контекст остава опцията, че в космическото пространство, което всички ние възприемаме като празно, има нещо, което влиза в съприкосновение и оказва въздействие върху обекта в момента на неговото движение с определена скорост. (Както отбелязах и в други материали по тази тематика, времето на обекта представлява трансформацията на обекта, процесът на неговата промяна, процесите, извършващи се в обекта, при които става тази трансформация и промяна, и в крайна сметка скоростта на тези процеси, скоростта на промените, на движението, на взаимодействията на елементите на обекта, в крайна сметка, скоростта, интензитета на вибрацията на базовите елементи, съставляващи материята на обекта, спрямо който интензитет се съпоставят и измерват интензитетът, динамиката и скоростта на всички взаимодействия и процеси на частиците, съставящи обекта на по-горните нива. Т.е. с една дума - базов интензитет на вибрациите, който е различен при различния ход на времето. С една дума - движението, движението на елементите в най-абстрактен смисъл, движение, каквото всъщност представлява всяка вибрация. В основата на промяната на времето на обекта е съответният индекс на базовия интензитет на вибрациите. Дали вие ще се намирате на земята в състояние на относителен покой, или ще се намирате на космическия кораб, движещ се с 240 000 км. в секунда - вие няма да усещате разлика в начина, по който възприемате времето и живота си. Независимо от това, дали във втория случай за вас времето ще се движи с по-бавен ход и часовникът ще тиктата по-бавно, вие ще възприемате живота си и времето си по същия начин както преди да полетите с тоя кораб. И на земята и на кораба, който се движи с такава скорост и на който времето върви по-бавно, водата ще кипва при 100 градуса, а физическите и химическите закони и реакции ще си остават същите, няма да има промяна във физическите закони, няма да има промяна в начина, по който се загряват и охлаждат материалите, при въздействието на температурите, движението на молекулите и пр. Всички движения и вибрации на молекули и атоми се осъществяват по познатия ви начин, по същия начин преди вие да полетите с 240 000 км. в секунда и времето ви да се разтегне. Единствената разлика е, че вашето време сега върви по-бавно. какво означава това? Означава, че интензитетът на вибрациите на горните елементи се синхронизира и съпоставя по същия начин с базовия интензитет на вибрациите, съотношенията остават същите. Но се променя базовият интензитет на вибрациите, т.е. при различния ритъм на хода на времето, индексът на базовия интензитет на вибрациите е различен. С него се съпоставят и по него се водят интензитетите на вибрациите на горните нива. И така... следва, че в празното космическо пространство има нещо, което взаимодейства с обекта при неговото движение и в зависимост от неговата скорост влияе върху базовия интензитет на вибрациите на обакта, като променя неговия индекс, т.е. забавя времето.

Има и още нещо, което се споменава на друго място - освен че се разтяга времето се свива и пространството. Първо за разтягането - ако си представим как времето се разтяга и през него започва да прескача една стрелка на часовник, колкото времето се рязтяга повече, толкова стрелката ще трябва да изминава по-големи отсечки и да успява да прескача по-бавно... Опитвам се да визуализирам откъде би могло да е възникнала представата и понятието за "разтягане" на времето. Друга визуална представа за разтягането на времето е, ако съпоставим периодът от 6 години с периода от 10 години. Както по-горе отбелязах, при самото разглеждане на тяхната относителност,при самото им сравняване и съпоставяне, те се оказват поставени, независимо от това дали ние имаме желание да ги разглеждаме по такъв начин или не, в обща схема на тяхното сравняване; синхронизираме ги, защото в известен смисъл те са равни, защото докато на едното място за единя обект става определено действие, на друго място при другия обект става друго действие и двете събития стават "по едно и също време", те са синхроницирани в една обща схема в една и съща рамка, стават едновременно и паралелно, стават в общата схема на един и същ синхронизиран период от време, но при единия обект е изминал местен период от време 10 г. и при другия - местен период от време 6 г. И така, като поставим двата периода един до друг и приемем, че те се случват синхронизирано в една обща схема на едно и също време, за да ги подравним визуално трябва да поразтегнем периода от 6 години за да го изравним с периода от 10 години. 6-те години се случват на едно място докато на друго място през същото това време се случват 10 години. Двата периода се случват симултанно. Нека да ги визуализираме. За да изглеждат равни май трябва да поразтеглим отсечката с 6-те години, за да се изравни с другата, върху която са отбелязани 10 години. Ето го разтегнатото ни време. То е вървяло с по-бавен ритъм. Часовникът е тиктакал по-бавно. Изминали са по-малък брой години. хората на звездолета са остарявали по-бавно. Те са останали млади.
А що се отнася до свиването на пространството, което също се случва при високата скорост на движение (а ако ефектът на разтягането на времето е универсален за всяка скорост, би следвало да се допуска и че ефектът на свиване на пространството ще е универсален по съответния начин за всяка скорост), като имаме предвид, че при една определена скорост на движение едновременно се разтяга и времето и се свива пространството, възниква въпросът, дали ефектът на свитото пространство не е резултат на ефекта на разтегнатото време, при което съответното пространство изминаваме за по-малък брой години (т.е. изминаваме го по-бързо, за по-малко време и то фактически се оказва по-малко, т.е. - свито), или обратното - ефектът на разтегнатото време не е резултат на ефекта на свитото пространство, при което го изминаваме за по-малко време (т.е. изминаваме по-малко пространство, което се случва за по-малко време, т.е. времето се оказва разтегнато, излиза, че часовникът се е движил по-бавно). Изглежда ми по-приемливо, ефектът на свиването на пространството да е резултат от ефекта на разтягането на времето, който пък от своя страна да е свързан с въздействието на "нещото" в "празното" космическо пространство върху базовия интензитет на вибрациите на обекта при движение с една или с друга скорост. Макар, че учените-популяризатори като обясняват в научно-популярните си творби теорията на относителността и нещата, които според Айнщайн се случват в космоса, третират, струва ми се, разтягането на времето и свиването на пространството като две отделни независими явления, ефекти от съответната висока скорост на движение на обекта. Както аз писах в текста ми "За времето, за пространството и за възприетите теории", според моя логически анализ - нещо, което, изрично подчертавам, не съм прочел никъде и е моя собствена теза, както и множеството различни оценки, тълкувания и размишления в моите текстове по тази тематика, ефектите на разтягането на времето очевидно се отнасят за обектите в движение не само при високите скорости, а за всички обекти и всички скорости на движение, вкл. и онези, които ни изглеждат незначителни или микроскопични.

*** ***

На земята минават 10 години, а през същото това време часовниците на кораба, които са настроени по земните стандарти, преминават период, който е равен на 6 земни години. Какво значи, че са настроени по земните стандарти? Те са примерно атомни часовници и отчитат определен процес. Но хората са преценили какво биха отчитали тези атомни часовници за определения период, в случая за съответните 6 земни години. Така се прави съпоставянето между това, което се е случило на земята и това, което е станало на кораба. Всъщност, хората на кораба от своя страна остаряват биологически толкова, колкото биха остарели за 6 земни години.

От една страна звездният кораб пътува със скорост по-ниска от скоростта на светлината, а от друга страна пристига до звездата за период по-кратък от времето, за което светлината изминава същото това разстояние, т.е. 8 години. Как така?
Причината за неяснотата е, че забравяме факта, че светлината изминава разстоянието до звездата за 8 години, но само в света на хората на земята, т.е. от гледна точка на земния наблюдател. Ами ако искаме да знаем за колко време светлината изминава "реално" това разстояние? "Реално" в кой смисъл? Ами реално от гледна точка, например, на самата светлина, реално в света на светлината, в нейната си реалност, без да се съобразяваме с това, дали някой наблюдател гледа от земята или друг наблюдава от космическия кораб. Какво е времето, за което светлината изминава разстоянието от една абстрактна гледна точка, без гледна точка, без наблюдател от тук или от там, или да кажем от гледната точка на светлината, в реалността, в света на самата светлина? Щом космическият кораб, пътуващ с 240 000 км. в секунда изминава това разстояние едва ли не по-бързо от светлината (8 светлинни години, а корабът ги преминава само за 6!), какво излиза?

Нека да си припомним, че колкото повече се увеличава скоростта на кораба между 240 000 км. в секунда (или изразено като проценти спрямо светлинната скорост), толкова повече прогресивно се съкращава броят години, за които корабът ще стигне до звездата. Така сме принудени да си припомним факта, че колкото повече се приближава скоростта на звездолета към скоростта на светлината, толкова повече се разтяга времето и часовникът му забавя своя ход. Докато при едно хипотетично достигане на светлинната скорост, което, според теорията, за материален обект като звездния кораб би изискало безкрайно количество енергия, т.е. е невъзможно, времето ще спре.

И ето, че стигаме до времето за пътуването между звездата и земята от гледната точка на светлината. В света на светлината времето въобще не протича. За самата светлина времето е спряло. Т.е. в света на светлината, в нейната реалност, време няма. Тя си прекосява дистанциите в цялата Вселена за един миг, а дори няма и миг, светлината според теорията, би следвало да си циркулира непосредствено през необятните дистанции във Вселената без да се забавя, защото за нея времето не съществува, тя излъчена от съответния източник незабавно достига пределите на Вселената (ако има такива, а ако няма, незабавно достига до безкрайността), т.е. всичко във Вселената е едно постоянно сияние, за светлината няма разстояния, няма време. Разбира се, това е в реалността на светлината, от нейната гледна точка, защото иначе, от гледна точка на хората на земята, т.е. в техния свят - светлината от звездата се придвижва до земята цели 8 години, а да не говорим за отдалечените обекти, намиращи се на хиляди светлинни години.

***
Бих искал да подчертая, че това по-горе за мигновеното прекосяване в реалността на светлината на дистанциите и постоянно присъствие на светлината навсякъде в цялата Вселена е моя теза, идея, мое тълкуване, логическо умозаключение, която не съм срещал никъде до сега и не съм копирал от никой източник.
Същото се отнася за множество други специфични идеи и тълкуванията на ефекти и последствия от теорията на относителността (при положение, че е вярна), или на идеите за същността на времето и структурата на пространството и движението в този род мои текстове, за които досега не съм го подчертал специално, но се подразбира от контекста, идеи, тълкувания и позиции, които не са формулирани досега, или поне аз не съм видял формулирани от други автори, и не съм копирал или взел от друг. Така че - запазвам си правото на авторство върху всички тези специфични идеи.
Разбира се, стандартните обяснения за ефектите от теорията, са описани в различни произведения и аз това съм го казал ясно в първия текст от поредицата за пространството и времето. С това съм започнал всъщност текста "За времето и пространството, както и за възприетите теории".
***  ***

И така, корабът изминава разстоянието само за 6 години, защото пътува със сравнително висока скорост и времето му се разтяга.
Разстоянието е 8 светлинни години и светлината го минава за 8 години, но само в реалността на хората на земята. (За реалността на хората на земята, корабът изминава разстоянието за 10 години.)
При достигането на светлинната скорост времето се забавя до такава степен, че накрая спира. За светлината времето е спряло. В реалността на светлината времето е спряло, то не съществува. В реалността на светлината тя прекосява всички дистанции във вселената незабавно, цялата вселена е едно постоянно присъствие на всичката излъчена светлина навсякъде. От гледната точка на светлината, в реалността на светлината, където времето е спряло, се губи идеята в представата ни за светлината като една движеща се вълна с върхове и спадове. В реалността на светлината, където времето за нея не съществува, такова нещо като движеща се вълна няма, няма как да има, тя прекосява дистанциите незабавно, при нея няма време, необходимо за движение и разпространение, независимо под каква форма – вълни или движещи се фотони. Движението й като вълна изглежда така само в реалността на хората на земята, или дори в реалността на хората в звездолета с разтегнатото време, или на някое друго място.

Какво би станало ако хипотетично хората от космическия кораб би могло в същото време (без абсолютно никакво забавяне) да се окажат на земята? До определен момент те гледат на света от гледната точка на наблюдателя в космическия кораб и в същия този миг се оказват на земята и имат възможността да погледнат света от гледната точка на наблюдателя на земята. Ще видят нещата изведнъж различно.

Въпросът е следният. Изобразяващото се положение на нещата, според теорията на Айнщайн, с наличието на различните гледните точки - израз на съществуването на различни реалности ли е? Това различни реалности ли са, или е една и съща реалност?

За хората на кораба са изминали 6 години, а за хората на земята – 10 години. За светлината времето не тече, няма време. Това различни реалности ли са, в които, от една страна, хората на земята са останали в техния свят, а от друга страна хората в космическия кораб се оказват в друг, техен свят? Или реалността си остава една и съща, интегрирана, просто не е възможно за един миг да преминеш в „другия свят” (на другата отдалечена позиция в пространството) и да погледнеш от другата гледна точка, защото разстоянието ви разделя. А докато това разстояние се преминава, параметрите флуидно и прогресивно се променят и „реалностите” (които фактически се различават по редица неща) се синхронизират. Интересен въпрос.

Ами гледната точка на светлината? Липсата на време за самата нея? Това някакъв абсурд ли е? Някаква игра на думи ли е? Изглежда прекалено, за да го приемем като рационална физическа даденост.

И ето, че стигаме до поредната загадка, която не съм отбелязвал досега - скъсяването на дистанцията. Според същата формула, за пътуващия космически кораб (със съответната скорост от 240 000 км. в секунда и със съответното разтегнато време) разстоянието от 8 светлинни години се е съкратило (скъсило се е) на (ако не бъркам цифрата) 4.8 светлинни години! Защо? Защото при тази скорост не само времето се разтяга, но и разстоянието се свива!

Като се замисля, едното някак си е свързано с другото. Като се разтяга времето ти по-голямото разстояние би ти изглеждало по-малко. Когато изминаваш едно разстояние с по-бавен ход на времето, то сякаш се оказва по-кратко. Като си мисля, изглежда сякаш единият фактор е следствие на другия или обратното, а не са два отделни независими фактора. Но това е някакво допълнително разсъждение.

Важното е, че според формулата, времето се разтяга, часовникът забавя своя ход, тръгва по-бавно, а същевременно разстоянието „реално” се свива, дистанцията се скъсява. Излиза, че се свива самото пространство пред кораба! При съответната скорост, промените са следните – за дистанцията от 8 светлинни години времето се разтяга и пътуването се осъществява съответно за 6 г., а разстоянието се скъсява на 4.8 светлинни години. При друга скорост, промените ще са различни, с прогресивно разтягане на времето и скъсяване на дистанцията при приближаване на стойности все по-близки до скоростта на светлината. Понятието „разтягане” на времето означава, че часовникът тиктака по-бавно, времето забавя своя ход.

Това нещо със скъсяването на разстоянието също е интересно, както и разтягането на времето. Като си помислим, че за всички движещи се обекти във Вселената, за всички движещи се частици (а както казахме преди, всичко се движи и изглежда ефектите се отнасят за всичко движещо се) разстоянията непрекъснато се свиват повече или по-малко, в зависимост от скоростта, в сравнение с разстоянията, преминавани от други частици.

Или всяка частица сама за себе си, както и всеки отделен обект сам за себе си (макар и съставен от съответните частици), си съществува в някаква своя си реалност, в свой си свят, от който нещата изглеждат по определен начин от определената гледна точка (а и не само изглеждат, но и съществуват по този определен начин), или всички частици и обекти съществуват в една единна реалност, в която има едно непрекъснато променяне, нагаждане и синхронизиране - флуидно и прогресивно - на факторите за разстояние и "време", на всички нива, в зависимост от скоростта на движение. А скоростта на движение е резултантна от комбинирането на движението на всички структури.

Всъщност, резултантна ли е скоростта на движението? Или трябва да приемем, че е резултантна, или трябва по някакъв начин да разграничим обектите - звезди, звездни системи, галактики, галактически купове и пр. едни от други, и да кажем, че всяка скорост си е за съответния обект, както и да кажем защо ги разграничаваме в този или в друг мащаб.

Ако решим, че няма основание да ги разграничаваме и скоростта е резултантна, тогава явно става въпрос за скорост през структурата на пространството. Тогава също така излиза, че всички тези обекти в различен мащаб съответно "плуват" в пространствената структура, пресичайки нейните "линии". Ако не е така, идеята за резултантна губи смисъл. А ако не е резултантна, както вече споменах току-що, тогава в кой мащаб и по каква причина да разграничаваме отделните структури и съответно тяхната скорост. От друга страна, ако приемем че Вселената е затворена в себе си, как тогава да разбираме това „плуване” на съвкупността от системите в структурата на пространството, което се изчерпва в пределите на нейната затвореност? Въпроси, кандидати за обмисляне и някакви отговори...

Искам да се върна и на муоните, които пресичат разстоянието между земната атмосфера и земята със скорост близка до скоростта на светлината, засичани с апаратура на земната повърхност. За тях споменах в текста „За времето и пространството, както и за възприетите теории” като пример, който се счита, че доказва верността на теорията на Айнщайн. Тъй като тези муони имат много кратък живот, бързо се разпадат, това, че те достигат земята се смята като потвърждение на теорията на относителността. Т.е. тяхното време се разтяга, "личният" им часовник тиктака по-бавно, те живеят повече, по-бавно се разпадат и съответно имат времето да стигнат до земната повърхност. Да, но от друга страна, съгласно съответната формула, не само времето им се забавя, но и разстоянието между земната атмосфера и земната повърхност за самите тях се свива и скъсява, т.е. от гледната точка на муоните, на тях им се налага да изминат по-малка дистанция. По-лесно им е да преминат това разстояние, защото е по-кратко. Хем времето им се забавя, хем дистанцията им се скъсява! Каква е причината, че успяват да достигнат земята? Тази, че времето им се забавя, или тази, че дистанцията им се скъсява. Според теорията, въздействат и двете причини. Изглежда странно, два допълващи се фактора. Те отделни фактори ли са, или единият е резултат от другия? Нали за този муон дистанцията се оказва по-кратка (по-лесно преодолима) защото времето му тиктака по-бавно (има си повече време). Същевременно, дистанцията му се е скъсила, и за преминаването й му е необходимо по-малко време. Според формулата, двата фактора са отделни резултати от високата скорост. Макар при такива събития очевидно няма как всичко да не е взаимно обвързано.

Да се върнем пак към ефектите в универсален мащаб върху всички частици и обекти, независимо от тяхната скорост. Какъв сложен процес е необходим на постоянно синхронизиране на време и разстояние на обектите в реалността, в съответствие с тяхната скорост! Или всеки обект, всяка частица, си има своя реалност и най-много от време на време реалностите да се докосват и идентифицират? Иначе...

Трудно е човек да си представи, че хората на звездния кораб, пътували 6 години и изминали 4.8 светлинни години разстояние се намират и живеят в същата реалност, в която са хората на земята, за които същият този кораб е пътувал 10 години и е изминал разстояние от 8 светлинни години. Различни реалности.

Или може би по някакъв начин бихте ми обяснили как това може да става в една и съща реалност? Може би заради факта, че за времето, докато корабът пресече пространството и се окаже обратно на земята, нещата ще се променят отново, и за хората и на земята и на кораба обстоятелствата ще придобият общ знаменател - разстоянието до звездата ще е 8 светлинни години, на земята ще са минали 20 години. Макар че… все пак ще остане фактът, че хората на кораба ще са биологически по-млади, за тях лично ще са минали само 12 земни години, съответно и апаратурата на кораба ще е износена дотолкова, все едно е работила само 12 земни години. Сега и едните и другите са на земята, виждат съответната звезда еднакво отдалечена. Те са в една и съща реалност. Но преди това, когато корабът е бил близо до звездата, в една и съща реалност ли са били? Излиза, че техните отделни различни реалности се синхронизират, напасват и идентифицират прогресивно, докато корабът преминава разстоянието. Така ли е?

Можем да излезем за малко от сферата на науката, теорията на относителността на Айнщайн и разглеждането на логичните и следствия върху това, какво би се оказало устройството на света, ако тази теория е вярна. И да се докоснем до света на фантастиката, в който има хиперпространствен преход, пресичане на пространството през тунели в един миг и пр., макар това да са също така и хипотези във физиката и космологията. Но съществуването на такава възможност не е доказано. И за да не се смесва с анализа на очевидните следствия от теорията на Айнщайн за устройството на света, ако тя е вярна, го приемам като идея, която е все още от света на фантастиката. Ако хипотетично е възможно преминаване в един миг. Реалностите биха ли могли да се синхронизират в един миг... Пътували сте със звезден кораб до звездата, оказали сте се в реалност, различна от земната, а имате възможност да се върнете през проход в пространството за един миг. Синхронизирането трябва да стане докато влизате и излизате от хиперпространството. Разстоянието, което сте изминали във вашия свят сега вместо 4.8 светлинни години се оказва 8 светлинни години, времето, което сте пътували вместо 6 земни години се оказва 10 земни години. Същевременно, остава фактът, че за вас са минали реално само 6 земни години и вие с толкова сте остарял биологично. А дали това ще е така при съответното синхронизиране? Няма ли да се синхронизира и биологичният ви часовник?

И така, в една единна обща реалност ли съществуват всички обекти и частици, или всеки от нас се намира в отделна своя си реалност, както и всяка отделна частица в нашите тела.

И в крайна сметка, ние, които осъзнаваме този факт и го наблюдаваме разбираме, че и понятието време и понятието реалност стават съвсем относителни до там, че загубват смисъла, който сме свикнали да им придаваме.

За движещите се обекти времето непрекъснато променя своята протяжност и фактор на забавяне, същото става и с разстоянията пред тях. Независимо каква е скоростта. Всичко около нас е в процес на непрекъснати промени. Скоростите на обектите се променят по една или друга причина. Променят се и ефектите върху обектите – относителното им време и относителното разстояние пред тях, непрекъснато времето им повече или по-малко се забавя или ускорява, а пространството пред тях се компресира или разтяга. (Реалността се оказва изтъкана от една мозайка от множество променящи се парченца, които непрекъснато си взаимодействат и се синхронизират.)

Има ли някаква долна граница, под-която тези ефекти не действат? Все пак... може би това е валидно за самолетите, на които са натоварили атомни часовници, но не и за обектите с по-ниски скорости...

А има ли причина, да не е валидно, има ли причина щом това се отнася за скоростта на самолета, да не се отнася за скоростта на автомобила и по-надолу до мравката? (Представете си каква огромна скорост развива една мравка в сравнение със скоростта, с която един микроб би преминавал разстоянието, разбира се ако не плува с кръвообращението на организма или с някоя капка разнасяна във въздуха.) А със сигурност има и премествания в пространството със скорост от много по-малък порядък. Колкото и да е незначителен ефектът, все пак това ще са различаващи се стойности в разтягането на времето, в забавянето на съответния часовник, както и в протяжността на съответната дистанция. Защото, всъщност, делимостта на времевите интервали, както и на интервала за разстояние, може да продължи ако не безкрайно, то поне до такива величини на малкото, които трудно можем да си представим, и които съответстват на мащабите на структурите, които са в основата на реалността, там където мигът не може да се раздели повече на две отделни части и движението съответно се съизмерява с този краен неделим миг.

Има ли долна граница? Ако имаше такъв праг, защо той не е например само сферата на горния порядък, там където скоростта на космическия кораб се приближава към светлинната скорост и където от определен момент нататък (от определен фактор на скоростта) промените (във времето и разстоянието) започват прогресивно да нарастват. Щом ефектите са валидни за самолет (макар и относително незначителни за нашите времеви мащаби, с които живеем в ежедневието си), би следвало, че са валидни (независимо с каква стойност се измерват) за всеки обект, всяка частица, всяко движение.

Но всяка една различна стойност, колкото и малка да ни изглежда, представлява една отделна единица в йерархията на делението на времевите интервали, обозначава една конкретна картина на реалността във времевата координатна система. В този смисъл е без значение колко малък може да ни изглежда съответен времеви интервал или фактор на промяна в разтягането на времето. Този интервал най вероятно ще съдържа в себе си огромно число други по-малки времеви интервали. Няма значение дали разтягането във времето е с 2 светлинни години или с две микросекунди, две наносекунди или две милиардни от наносекундата (при положение, че речникът ни за обозначаване на времевите интервали е все още непълен). И при единия и при другия случай се налага синхронизиране. Дори ако разтягането е със стойността на минималната неделима времева единица, принципът би трябвало да е същият – различни реалности, които постоянно са в процес на синхронизиране, или една реалност, в която факторите на относителните промени са в процес на постоянно синхронизиране. Доколко едното се различава от другото?

Доколко реалността е една единна, или светът непрекъснато се разцепва на безброй различни реалности, които са в постоянен процес на раздалечаване, сближаване, сливане и разделяне…

(В случая не става въпрос за идеята за постоянното разцепването на безброй паралелни светове поради принципа на неопределеността в квантовата механика. Тук става въпрос за очевидните ефекти от теорията на относителността на Айнщайн, ако приложим нейните формули и положения и изхождаме от същността на фактите, чрез които се доказва нейната истинност, а не се ограничим само до няколко любопитни примера със звездни кораби, астронавти и периоди от порядъка на няколко земни години. И като подходим към времето не като абстрактна величина с неясни очертания, не като мистериозни периоди от порядъка на редица земни години, които се разтягат или свиват, а като конкретни интервали, които могат да се делят до определена най-малка величина, и на тази най малка величина съответства еквивалентна най-малка величина движение. Дори ако времевите интервали могат да се делят до безкрайност, картината на реалността става съвсем различна, но в случая с ефектите на теорията на относителността изглежда нищо не се променя в сравнение с варианта с крайната делимост.)

И когато си представим всичко това, разбираме колко странен се оказва светът около нас, всяко нещо, всеки обект, всяка негова съставка, дори мозъците ни (съзнанието ни) - в свои собствени времена, различен ход на времето, различна протяжност на разстояния.

Колкото и незначителни да са разликите, те изглежда реално съществуват. Изглежда невероятно… А изхождаме от идеята, че картината на реалността може да бъде фрагментирана дотолкова и по същия начин както може да бъде фрагментиран интервалът на времето на все по-малки интервали до определена минимална стойност на актуалния момент. И съответно – фрагментирано движението в рамките на тази минимална стойност. Движението въобще, съвкупността от всички движения на всички обекти и всичките им съставни частици – това, което може да се случи като движение на тази съвкупност в рамките на този минимален интервал.
Ако въобще теорията на относителността на Айнщайн е вярна. Нали казват, че експериментът със самолета, на който били натоварени атомни часовници и обиколил два пъти земята, е доказал истинността й. Времето на часовниците, които са се движили със скоростта на самолета, е забавило своя ход в сравнение с времето на часовниците, останали на едно място на земята.

Някой ще каже, че това не са отделни реалности, няма нужда от постоянно синхронизиране. Просто времето и пространството са относителни и се наблюдават тяхното забавяне и деформиране при скорости близки до скоростта на светлината. Да, но очевидно е, че тези ефекти се отнасят до всички скорости. И как да приемем, че космонавтите на кораба до звездата и хората на земята остават в една и съща реалност? За тях основни физически обстоятелства имат различна стойност.

Каква е разликата между гледната точка на различния „наблюдател” и различната реалност, различния свят, в който този наблюдател съществува?


***   ***

„Времето е спряло” или „няма време”

Докато размишлявах за това, че от гледна точка на светлината, т.е. в нейната реалност, времето е спряло или времето не съществува, си спомних за един друг текст, който бях писал – за сингулярността.

В него бях посочил, че идеята за сингулярността, от която произхожда Големият взрив, е абсурд и капан. Имах предвид, че в теорията за Големия взрив като начало на нашата Вселена се казва, че времето и пространството се раждат заедно с Големия взрив, че до преди него не е имало нито време, нито пространство. Преди Големия взрив има една сингулярност, от която нашата Вселена се ражда, и тази сингулярност очевидно няма време. След като времето се ражда заедно с Големия взрив, очевидно е, че за сингулярността времето не съществува.

Тази идея ми изглеждаше като капан и нонсенс, тъй като, ако няма време, значи няма никаква трансформация, никакъв процес, и няма как от състоянието на сингулярността да се премине към началото на Големия взрив. Но бях забравил за различните гледни точки, за различните реалности, вкл. за „гледната точка” на сингулярността.

Сега докато пишех за това, че в реалността на светлината времето е спряло, или че няма време, си спомних за сингулярността. От чия гледна точка времето за сингулярността е спряло? От наша гледна точка, в нашата реалност, или от гледната точка на сингулярността, в нейната реалност?

Доколкото тя е преди Големия взрив, тя в определен смисъл се оказва извън нашата непосредствена реалност. Макар че, под Реалност бихме могли да разбираме и съвкупността от всички възможни Вселени, дори ако те са изолирани една от друга. Но да речем, че излизайки извън нашата непосредствена реалност, нашата гледна точка губи смисъл. Все пак, ние разсъждаваме, че в сингулярността няма време. Изхождаме от това, че Големият взрив произлиза от сингулярността, а той от своя страна дава началото на времето и пространството. Ако погледнем от гледната точка на сингурялността, т.е. в нейната реалност, какво излиза? Има време или няма време? Ако кажем, че времето е спряло, възниква въпросът как като няма време може да се осъществи преходът към Големия взрив. Ако времето е спряло не би имало никаква промяна. Сингулярността би си останала такава каквато е за вечни времена.

И ето тук възниква въпросът за разликата между понятията. Каква е разликата между „времето е спряло” и „няма време”. Горното разсъждение, че ако времето е спряло, в сингулярността не би могло да настъпи никаква трансформация, тя би била замръзнала в едно и също състояние и останала така до безкрайност, е все пак някак си от наша гледна точка, от позицията на някакво наше възприятие за времето като поредица от трансформации. Което възприятие си е правилно, но… Но ако кажем, че няма време, картината се променя. Бихме могли да видим картината по друг начин.

Макар че ние бихме могли да сложим знак за равенство между двете понятия и да смятаме, че означават едно и също. Но при понятието „няма време” си спомняме за светлината и за нейното движение. В реалността на светлината времето е спряло, по-точно времето не протича, т.е. няма време, и светлината очевидно преминава всяка една дистанция незабавно. Не казваме, че в реалността на светлината времето е спряло и няма никаква трансформация, защото тогава ще излезе, че светлината въобще не излиза от своя източник и реално не съществува. (Ако допуснем това, че светлината в нейната реалност не излиза от източника си и не съществува, става една абсурдна ситуация и вероятно просто една игра на думи, безсмислица. Тогава какъв би бил смисълът на тази нейна реалност, ако тя не съществуваше.) Но тя съществува за нас, макар и ние да я виждаме да се движи в нашата реалност с определена крайна скорост.

Аналогична ситуация се получава и при сингулярността. Независимо в каква друга Реалност на Вселената на Вселените се появява тази сингулярност преди нашия Голям взрив, би могло да се каже, че времето и пространството в нашата Вселена се пораждат заедно с Големия взрив от тази сингулярност, както и че за сингулярността времето не съществува.

Просто сингулярността не е имала време на съществуване. Не е нужно да се питаме как може тя да се трансформира в Голям взрив, ако нейното време е спряло. Сингулярността не е имала време. След нейното възникване тя незабавно се е  превърнала в Големия взрив. Интервалът между възникването на сингулярността и Големия взрив е нулев, защото там не е имало време. Тя затова и се нарича сингулярност.

По същия начин както за светлината времето не съществува и тя в един миг прекосява всичко в нейната реалност, цялата Вселена, прекосява, обикаля, слива се в едно постоянно сияние. Постоянно съществуващо навсякъде. И ако за нея няма време, този един миг би трябвало да е дори извън стойността на най-малкия делим интервал време в нашата реалност, т.е. в реалността на земния човек като „наблюдател”.

Така ли е? Много бих се радвал ако някой посочи, обясни и докаже, че има  грешка, ако обоснове противното, ако разясни, че някъде в подробностите се крие логическа грешка, че нещата всъщност не стоят по този начин и че всичко в света около нас е много по-просто.

29.10.2012


Рецензии
Много ми хареса. Утре ще го прочета отново.
Лека вечер.

К.

Красимир Георгиев   31.10.2012 01:18     Заявить о нарушении