есенно стихотворение

Есенно…
Крия те.
В тихото.
В себе си.
В охра от листи.
И вечери.
В улици.
Или
в една
светла стая.
Нейде… от спомен
за кестени.

Кръстени горе,
надничат
годините.
Спират
в отминали
влакове.
Пътници,
       стъпки…
И мъртви пъртини.
Някъде в мене
са плакали…

Кръгли минути.
От кръгли часовници.
Лягат в самотни недели.
Есенно…
Спи в електричката
детството.
С гари от спряло време.


Рецензии