Пеперудата - Илия Желязов, перевод

 
Пеперудата пърха с кадифяна окраска,
със петна разноцветни, с разноцветен прашец!
Светлината я мами, светлината е маска,
зад която се крие несънувана ласка,
от ръката ефирна на светия творец!

Светлината я мами със свойте приказни двери,
покорила нагона на най-висшето чудо!
Пеперудата знае, че не ще ги намери!
Тя досеща се сляпо, но възторгът трепери,
с кадифяна окраска във крилете и луди!

Светлината е всичко – тя е край и начало!
Тя е порива вечен на безкрайни вселени!
И когато достигне туй сияние бяло,
с кадифе в цветовете, в ореол затрептяло,
тя притихва щастлива, със криле обгорени!...

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Летает себе бабочка в бархатной окраске
В одежды разноцветные одел её писец
И к светлому стремится, но это только маска
Скрывается за этим невиданная ласка
Которую дарует нам единственный творец.

Манит её светлое, оно на солнце блещет
И бабочка старалась летела, как могла
И знает она бедная, что двери не отыщет
Летит она в восторге на светлое трепещет
Несут её безумные красивые крыла.

Светлое, как водится, и альфа, и омега
К нему полёт окажется нелёгким говорят
И если свет настигнет её белее снега
И в ореол влетит она с хорошего разбега
Потом притихнет счАстливо, а крылья обгорят!..


Рецензии