Михаил Попов Сонет

„СОНЕТ”
Михаил Иванович Попов (1742-1781~1790 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СОНЕТ

Човек защо се е родил? О, небосвод!
Дали е тук да се измъчва цял живот,
да изтърпява болест, нищета и злоба,
без светлина да чака смъртната прокоба?

Ах, не! Разбира се, всещедро божество
не мъки ни е дало в нашто същество
и разумът ни – славно негово творение,
не ни е даден за вреда, а за спасение.

Творецът наш с небесна мъдрост в този свят,
изпълнен с всички чудеса, блага и цвят,
с градина благодатна райска ни обгърна;

но с наште глупости, пороци, суета,
безумни козни зли, надменна пустота
божественият свят от рай се в ад превърна.


Ударения
СОНЕТ

ЧовЕк заштО се е родИл? О, небосвОд!
ДалИ е тУк да се измЪчва цЯл живОт,
да изтърпЯва бОлест, ништетА и злОба,
без светлинА да чАка смЪртната прокОба?

Ах, нЕ! РазбИра се, всештЕдро божествО
не мЪки ни е дАло в нАшто съществО
и рАзумът ни – слАвно нЕгово творЕние,
не нИ е дАден за вредА, а за спасЕние.

ТворЕцът нАш с небЕсна мЪдрост в тОзи свЯт,
изпЪлнен с всИчки чудесА, благА и цвЯт,
с градИна благодАтна рАйска ни обгЪрна;

но с нАште глУпости, порОци, суетА,
безУмни кОзни злИ, надмЕнна пустотА
божЕственият свЯт от рАй се в Ад превЪрна.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Михаил Попов
СОНЕТ

О небо! Для чего родился человек?
Не для сего ль, чтоб весь он мучился свой век,
Болезни, нищету и злость претерпевая,
Гнушался живота, кончину призывая?

Ах, нет! Конечно, нам всещедро божество
Не для мучения послало существо,
И разум наш, его преславное творенье,
Не ко вреду нам дан, но в пользу и спасенье.

Сей мир, позорище премудрости небес,
Исполненный всех благ, исполненный чудес,
Устроен нам творцем эдемским райским садом;

Но наши глупости, пороки, суета
И умствований злых и гордых пустота
Преобратили нам его из рая адом.

               1769 г.