Дарина Анастасова За веками окон

* * *

Скрита зад клепача на прозореца,
една жена видя –
две сенки се прегръщат в тъмното.
Аз бях – помня се –
щастлива сянка...
само миг.
Преди отново да съм същата жена,
скрита зад клепача на прозореца.

............................
Слегка прикрывшись веками окон,
подглядывает женщина и видит —
во тьме сплелись две тени — он, она...
Ах, эта мука, века испокон, —
и той, что любит, и другой, что ненавидит,
и я была!
Но первой — миг.
 Второй — всю жизнь.
Сполна.


Рецензии

С 3 по 5 июля состоится Литературный фестиваль в Этномире. В программе – семинары известных поэтов и писателей, поэтический конкурс, посвященный Году единства народов России, книжная выставкая-ярмарка. Приглашаем принять участие →