Потерянный ключ

Йорданка Господинова
Перевод с болгарского
Алексей Селичкин

Изгубеният ключ

В преследване на вятърни коне,
по пътя на нащърбеното щастие,
загубих ключа към едно сърце -
изчезна синьото на моят вятър…
 
В стремежа си да бъда съвършена
затворих нежните мечти във клетка
и тайничко, в омарата вечерна
отварях плахо здравата решетка…
 
Отказах се да бъда романтична
в света на празен смях и суета.
Отучих се влудено да обичам.
Пречупих се - среднощно не летя…
 
В съня ми днес не греят пламъци.
Обидени, звездите не танцуват.
По пътищата мои няма замъци -
сълзите ми безкрая не рисуват…
 
Цената на изгубеният ключ
е днес досадно скучна и продажна,
изпросена и дадена напук,
и евтина като пладнешка кражба….


ПОТЕРЯННЫЙ   КЛЮЧ

Этот ключ с зазубринами счастья
потеряла... Где теперь искать?
На душе осеннее ненастье -
сердце чем твоё мне открывать?

Пусть мечты остались за стенами.
Я не в силах что-то изменить.
Неизвестность здесь и за дверями.
Как же быть и как мне дальше жить?

В мире смеха, суетных напастей
романтичный свет души погас.
Ни тебе восторженного: "Здравствуй!",
ни желанных, милых, знойных глаз.

Сны приносят только огорченья.
Никого не буду я винить.
Жизнь в своём размеренном движенье
мне подсказку сможет подарить.

К счастью, чаша горести испита.
Чем греховность мыслей удержать?
Новый выкрасть? Прежний отыскать?
Подхожу... а двери не закрыты.