Толкова улици
скитат в сърцето ми.
Някъде.
С твоя глас.
Знам, не обличам
с дъха си
лицето ти.
И…не сънувам мечта.
Толкова улици…
С дните.
И думите.
С летния вятър.
И мрак.
Спят, кадифени от погледи,
пейките.
В гарата.
С нощния влак…
Още горчи
от толкоз завръщане
сухият делничен хляб.
В хорските погледи,
сити от къшея,
търся за думите праг.
Есенни улици…С охра
под стрехите.
Плочник.
И стар тротоар.
Някъде…Някога…
В няколко преки
там разпилях младостта.
песен за есенните улици
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112102007344
Свидетельство о публикации №112102007344
Рецензии