Владимир Солоухин Память Памет

„ПАМЯТЬ”
Владимир Алексеевич Солоухин (1924-1997 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПАМЕТ

Закони свои паметта ми рони,
летя напред в стремителен маршрут,
а нейните обози многотонни
отзад скрибуцат и пълзят по път.

Но всеки час и всеки миг ненужно
придрънква и присвятка паметта.
И все й е едно – добро и тъжно,
цветче и плюнка, не подбира тя.

Пшеница или плевел къса вяло,
наслуки хваща в стария ни свят
изпято, прецъфтяло, преболяло,
с вълна на прилив носи се назад.

А тук не е пазар да търсиш още
по вкус и нужда, туй-онуй поглеж,
порои, бури, изгреви и нощи
прескачат ме в безумен всевъртеж.

Тя все едно е вятър разтревожен –
над нас прелита под простора син
и едновременно да люшка може
коприва, люляк, бурен и жасмин.


Ударения
ПАМЕТ

ЗакОни свОи паметтА ми рОни,
летЯ напрЕд в стремИтелен маршрУт,
а нЕйните обОзи многотОнни
отзАд скрибУцат и пълзЯт по пЪт.

Но всЕки чАс и всЕки мИг ненУжно
придрЪнква и присвЯтка паметтА.
И всЕ й е еднО – добрО и тЪжно,
цветчЕ и плЮнка, не подбИра тЯ.

ПшенИца или плЕвел кЪса вЯло,
наслУки хвАшта в стАрия ни свЯт
изпЯто, прецъфтЯло, преболЯло,
с вълнА на прИлив нОси се назАд.

А тУк не Е пазАр да тЪрсиш Оште
по вкУс и нУжда, тУй-онУй поглЕж,
порОи, бУри, Изгреви и нОшти
прескАчат ме в безУмен всевъртЕж.

Тя все еднО е вЯтър разтревОжен –
над нАс прелИта под простОра сИн
и едноврЕменно да лЮшка мОже
копрИва, лЮляк, бУрен и жасмИн.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Солоухин
ПАМЯТЬ
                (Из П. Боцу)

У памяти моей свои законы,
Я рвусь вперед, стремителен маршрут,
Ее обозы сзади многотонны,
Скрипят возы и медленно ползут.

Но в час любой, в мгновение любое
Как бы звонок иль зажигают свет.
Ей все равно – хорошее, плохое,
Цветок, плевок, ни в чем разбору нет.

Где плевелы, пшеница, нет ей дела,
Хватает все подряд и наугад,
Что отцвело, отпело, отболело,
Волной прилива катится назад.

Тут не базар, где можно выбрать это
Или вон то по вкусу и нужде,
Дожди, метели, полночи, рассветы
Летят ко мне в безумной чехарде.

Ей все равно, как ветру, что, тревожен,
Проносится над нами в тихий день
И всколыхнуть одновременно может
Бурьян, жасмин, крапиву и сирень.




---------------
Руският поет, писател и публицист Владимир Солоухин (Владимир Алексеевич Солоухин) е роден на 14 юни 1924 г. в с. Алепино, Владимирска област. Първите му публикувани стихове са във в. „Призыв” (1939 г.) и в. „Комсомольская правда” (1946 г.). Завършва инженерно училище в гр. Владимир (1942 г.) и литературния институт „Максим Горки” (1951 г.). Работи в сп. „Огонек”, член е на редколегията на сп. „Молодая гвардия” (1958-1981 г.) и на сп. „Наш современник” (от 1989 г.). Автор е на стихосбирките „Дождь в степи” (1953 г.), „Разрыв-трава” (1956 г.), „Журавлиха” (1959 г.), „Колодец” (1959 г.), „Как выпить солнце” (1961 г.), „Имеющий в руках цветы” (1962 г.), „Жить на земле” (1965 г.), „С лирических позиций” (1965 г.), „Не прячьтесь от дождя” (1967 г.), „Аргумент” (1972 г.), „Славянская тетрадь” (1972 г.), „Седина” (1977 г.) и др., на книги с проза и публицистика като „Рождение Зернограда” (1955 г.), „Золотое дно” (1956 г.), „Владимирские просёлки” (1957 г.), „Терновник” (1959 г.), „Капля росы” (1960 г.), „Григоровы острова” (1963 г.), „Мать-мачеха” (1964 г.), „Письма из Русского музея” (1966 г.), „Третья охота” (1967 г.), „Чёрные доски” (1969 г.), „Трава” (1972 г.), „Прекрасная Адыгене” (1973 г.), „Олепинские пруды” (1973 г.), „По грибы” (1974 г.), „Посещение 3ванки” (1975 г.), „Приговор” (1975 г.), „Слово живое и мёртвое” (1976 г.), „Камешки на ладони” (1977 г.), „Время собирать камни” (1980 г.), „Продолжение времени” (1982 г.), „Смех за левым плечом” (1989 г.), „Древо” (1991 г.), „При свете дня” (1992 г.), „Солёное озеро” (1994 г.) и др. Умира на 4 април 1997 г. в Москва.