Пей, Животе! Да пеем, додето сме млади
и се веят душите ни, впрегнали бурния вятър,
а сърцата ни горди все още умеят да страдат,
без дори да разбират, че всъщност светът е театър.
Нека плачем, когато денят си отива,
любовта ни понесъл на шия досущ като камък.
Тази болка ни дава утеха, че още сме живи
и че още си в нас, и че път за умиране няма.
Ще ни хапе вкусът на отминали нощи -
като кърваво вино, опило сърцата ни стръвни.
А когато прелее, ще знаем, че има и още
страшно много любови. И всяка една ще е първа.
Пей, Животе! И пий! Все едно за последно!
Някой ден ще осъмнем в костюм и едно одеяло.
Чак тогава навярно едва за света ще прогледнем,
че смъртта не е смърт... А поредното твое начало.
Все едно за последно
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112102003903
Свидетельство о публикации №112102003903
Рецензии