На мама

Преди да се роди денят,
преди да се окъпе в бяло,
преди звездите да заспят
под облачното одеяло,

преди най-първите петли
за ново утро да изплачат
и трети сън заромоли
под натежалите клепачи,

тогава те усещам как
над мен извиваш топло рамо
и в сипкавия полумрак
очите ти ме галят, мамо.

И точно миг преди навън
да блесне изгревът - жарава,
си тръгваш тихо... Като сън,
жадуван всеки ден наяве...


Рецензии
Ах, какое сильное стихотворение!

НИЗКИЙ ПОКЛОН ВАШЕЙ МАМЕ!!!

Ольга Мальцева-Арзиани   03.01.2013 14:02     Заявить о нарушении
Не ми хареса! Това не е поезия!

Дочка Станчева   04.01.2013 02:23   Заявить о нарушении