Александр Межиров Подкова счастья Подкова на щасти

„ПОДКОВА СЧАСТЬЯ”
Александр Петрович Межиров (1923-2009 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПОДКОВА НА ЩАСТИЕТО

Подкова! Що за радост си, подкова?
Изправих те с кураж, а след това
не мога да възвърна аз отново
на щастието трудните права.

Как връщат се лицето степно твое,
навъсени очи с неистов глад
и устните, пресъхнали от зноя,
и туй, що няма връщане назад?

Така коря безпътното момиче,
не жалещо за нищо в този свят,
а сам с разгъната подкова сричам
и думи горестни край мен валят.


Ударения
ПОДКОВА НА ЩАСТИЕТО

ПодкОва! ШтО за рАдост си, подкОва?
ИзпрАвих те с курАж, а слЕд товА
не мОга да възвЪрна Аз отнОво
на штАстието трУдните правА.

Как врЪштат се лицЕто стЕпно твОе,
навЪсени очИ с неИстов глАд
и Устните, пресЪхнали от знОя,
и тУй, што нЯма врЪштане назАд?

ТакА корЯ безпЪтното момИче,
не жАлешто за нИшто в тОзи свЯт,
а сАм с разгЪната подкОва срИчам
и дУми гОрестни край мЕн валЯт.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Межиров
ПОДКОВА СЧАСТЬЯ

Подкова счастья! Что же ты, подкова?
Я разогнул тебя из удальства –
И вот теперь согнуть не в силах снова
Вернуть на счастье трудные права.

Как возвратить лицо твое степное,
Угрюмых глаз неистовый разлет,
И губы, пересохшие от зноя,
И все, что жизнь обратно не вернет?

Так я твержу девчонке непутевой,
Которой всё на свете трын-трава, –
А сам стою с разогнутой подковой
И слушаю, как падают слова.

               1961 г.




---------------
Руският поет и преводач Александр Межиров (Александр Петрович Мeжиров) е роден на 26 септември 1923 г. в Москва. През 1944 г. го раняват на фронта, а след войната завършва Литературния институт „Максим Горки”. Автор е на стихосбирките „Дорога далека” (1947 г.), „Новые встречи” (1949 г.), „Коммунисты, вперёд!” (1950 г.), „Возвращение” (1955 г.), „Ветровое стекло” (1961 г.), „Прощание со снегом” (1964 г.), „Ладожский лёд” (1965 г.), „Подкова” (1967 г.), „Лебяжий переулок” (1968 г.), „Под старым небом” (1976 г.), „Очертания вещей” (1977 г.), „Тысяча мелочей” (1984 г.), „Проза в стихах” (получила Държавна награда на СССР, 1986 г.), „Бормотуха” (1989 г.), „Стихотворения” (1989 г.), „Избранное” (1991 г.), „Позёмка” (1997 г.), „Артиллерия бьёт по своим” (2006 г.) и др. Носител е на високи национални и международни награди. Умира на 22 май 2009 г. в Ню Йорк, САЩ.