Голямото пътуване започва... - 15. 10. 2012

Голямото пътуване започва от този момент нататък
 
За началото по пътя на Йога на интегралното съзнание – как да върнеш загубеното качество.
Практиката
                http://www.stihi.ru/2012/07/02/5839
                http://www.stihi.ru/2012/03/30/7435

                http://www.stihi.ru/2012/07/25/6646
                http://www.stihi.ru/2012/07/30/5933
                http://www.stihi.ru/2012/05/11/4129
                http://www.stihi.ru/2012/01/31/10926
                http://www.stihi.ru/2012/07/03/6260

Започнах една практика преди известно време. Известно време звучи неясно и оставя впечатление за сравнително кратък период. Но всъщност става въпрос за години – няколко години. Аз когато казвам няколко - разбирам поне 5-6. Асоциирам думата няколко с 6. Но става дума за по-голям период. Няколко години са сравнително голям период от време. Когато започнах тази практика, представях си, че в резултат от нея ще се постигнат по-бързо съществени резултати. Така мислех поради впечатлението от различни монографии по темата. (Нека уточня, за да не се получи недоразумение още в началото. Монографиите по темата се отнасят за постигането на "ясни и осъзнати" сънища. Защото за "Йога на интегралното съзнание" никой досега не е писал, освен мен. Не я бъркайте с "Интегрална йога" на многоуважавания и почитан Ауробиндо, защото не става въпрос за това. За ясни и осъзнати сънища са почнали да пишат още през 50 или 60-те години на 20 век. А освен това, от доста по-рано има и тибетска йога на сънищата, в която се практикува медитация в състояние на осъзнат сън, но изследователите на ясните и осъзнати сънища като че ли не се позовават на нея, а само на своите съвременни психологически изследвания, при което, съзнателно или не, не се уточнява истинският древен произход на тази идея и практика. Йога Нидра, от своя страна, е съвременна разновидност и прилага предизвикани визуализации и позитивни внушения в будно състояние на границата със съня.) В резултат на собствения си опит стигнах до извода, че написаното в монографиите не е съвсем точно. Може би авторите им бяха теоретизирали и представили възможното за реално, желаното за постигано. А може би не бяха уточнили, че резултатите са строго индивидуални – при някои хора се постигат по-бързо, а при други – по-бавно. Основната причина е, че резултатите от практиката в много голяма степен зависят от начина на живот, от обстановката, в която практикуващият живее. Авторите на монографиите не бяха уточнили това. Както и други подробности. Най-вероятно, те бяха теоретизирали и бяха стъпили на основата на други подобни монографии, писани преди тях. Не бяха извършвали тази практика самите те и не се основаваха на личен опит и постигнати лични резултати. Много от авторите на монографии се позовават също и на лабораторни експерименти с доброволци. В лабораторни условия вероятно всичко става по съвсем друг начин. Доброволците са поставени в една обусловена среда. И освен това, от тях се очаква да дават определени резултати, а това, което те заявяват не винаги може да бъде обективно доказано. Защото става въпрос за вътрешния им свят. Сфера, в която наблюдаващите нямат пряк достъп.

От моята практика разбрах, че освен постоянството и непрекъсваемостта на практиката, постиженията в много голяма степен зависят от душевното състояние, от начина на живот, от текущите ангажименти, натовареност с различни задачи от практическо естество, от физиологичното състояние, свързано с наличието или липсата на определен двигателен режим, от натоварването със стрес, проблеми и т.н. В зависимост от промените в тази комбинация от фактори се стига до по-плодотворни периоди или до състояния на регрес. Вторият основен извод е, че постигането на определени резултати не означава постигнато качество, което остава завинаги. Те не означават някаква даденост. Качеството, свързано с тези резултати може много бързо и лесно да бъде загубено. Наистина, не знам дали няма някакъв предел, праг, който ако бъде преодолян тогава се постига постоянно качество, друго ниво, в което се преминава. Надявам се да е така. Третият извод е свързан с важността на записването. Всъщност процесът на записването е една основна част на тази практика. Процесът на записване е всъщност навлизане в самото състояние, и този процес стимулира определени връзки, процеси, механизми, които са важни и необходими за резултати в практиката. Този процес стимулира развитието на асоциативните механизми, способността за визуализациите, умението за запомняне, способността за навлизане и изравяне от дълбините на съзнанието. Когато записването престане, престава всъщност самият процес, който стимулира различните лостове, чрез които се запазва постигнатото качество. Самото записване се превръща в процес на визуализиране, стимулиране на припомнянето, на изравяне, оформяне, формулиране. Всичко това заедно запазва постигнатото качество, в съответствие с достиганите в този период резултати, и допринася за по-нататъшното развитие на това качество. В момента, в който записването престане по една или друга житейска причина или обстоятелства, качеството започва да се губи, резултатите постепенно стават все по-оскъдни и бледи и накрая се губят.

Под резултати имам предвид запомняни, визуализирани и формулирани сънища – ситуации, мисли и всякакви други асоциативни връзки, идеи и позиции, произтичащи от това състояние. Способност на осъществяване на контакт с вътрешните пластове на собственото съзнание, способност да се запазва споменът за преживявания, който в противен случай напълно избледнява и изчезва. При обичайни състояния такива спомени не се запазват. Няма визуализации, няма картини, няма контакт с това, което е било в собственото съзнание, няма и произтичащи от този контакт други асоциации, мисли, идеи, няма го и това състояние на прозрачност и спокойствие, което се постига когато този контакт се запазва. Това е обичайното човешко състояние. Такова е и моето състояние, когато качеството и резултатите са навлезли в период на регрес. Имам чувството, че някаква много важна част от мозъка ми е ампутирана.

Писането е процес на практиката, стимулиращ механизма. Самото писане се превръща в медитативен процес, при който започваш да се ровиш в съзнанието си и да търсиш, докато в определен миг асоциацията за нещо познато от предишните часове започва да изплува. Пишеш и спираш, а по време на паузите се ровиш в съзнанието си. Навлизаш в медитативно състояние. Не е същинска медитация, но е междинно състояние, в което честотата на мозъчните ти вълни започва да се приближава към формата й в състоянията на границата между съня и будното състояние. В началото на писането нямаш ясна идея за какво ще пишеш. Записваш датата, но нямаш спомен за своите преживявания, които ще описваш. Така е когато си в състояние на регрес. Когато си постигнал качество, още преди да седнеш да записваш, ти си видял ситуациите с множество от техните подробности. Между визуализациите и записването понякога картините избледняват. На мястото на едни картини изплуват други, а предишните избледняват и се губят. Задачата по време на записването е да изкараш всички, които са се появили в един или в друг момент. Изкарвайки ги - да визуализираш отново и всички подробности, които в един или в друг момент си си припомнил. Така е когато има качество. Но когато си в регрес, сядаш да записваш без да си спомняш нищо. Всъщност състоянието на регрес си постигнал именно защото не си сядал да записваш. Но идва един момент когато си казваш, че това не може да продължава така и е крайно време да започнеш отново. Да се възстановяваш. Докато отново постигнеш качеството. И ето че сядаш да записваш без да знаеш какво. Всъщност, над този въпрос мислиш от няколко дни. И се опитваш през последните сутрини да си припомниш нещо. Тази сутрин успя да възстановиш някои откъслечни картини. Ще се опиташ сега да ги опишеш. В момента не ги виждаш, но след малко ще започнеш да ги описваш. Това описване ще се отнася до ситуации, които смътно си представяш, чиито подробности не помниш, които са бледи и неясни. Вероятно в описанието ще се появят неща, които си измислил в момента, които си мислиш че е имало, но се заблуждаваш. Но това не е толкова фатално. Защото в случая е важен процесът. Важен е процесът, който стимулира механизмите, връзките, вътрешния мотор, желанието, намерението, вярата, че има смисъл във всичко това, че има смисъл в оная прозрачност, която се постига, когато ти практикуваш.

Записването трябва да става всеки ден. Когато записваш не трябва да бързаш или да усещаш нетърпение или досада, или чувството, че го правиш по задължение. Ако записваш ръкописно, старай се да изписваш прегледно и красиво, защото бързият, изнервен, разлят почерк ти създава усещането за разхвърляност и за задължение, което трябва да отметнеш, а това е противопоказно за процеса. Можеш да пишеш и на компютър, ако си успял да превключиш в състоянието, при което клавиатурата и начинът й на употреба не нарушава асоциативния ти процес. Във всеки случай, подхождай към записването като към важно занятие, не го прави между две задължения, открадвайки време и претупвайки го набързо. Проблемът е, че ако си много зает по принцип, или трябва да се откажеш от други дейности, за да можеш да записваш, или трябва да отлагаш записването за по-късно, когато ще се освободиш, но самото отлагане води до избледняване на спомените и до хипотетичната опасност да отмениш, да се откажеш или да отложиш записването за следващ ден. Това не е добре при началната фаза на практиката или ако се превърне в често събитие при напредналия. Иначе, при постигнато качество спомените могат да се задържат и запазват за следващите дни и когато отлагането не се превръща в практика, визуализациите може да се съхраняват и записват. Но трябва да се внимава, защото едно отлагане води след себе си друго и накрая се превръща в постоянно състояние, което води до регрес. Така че, по-добре е да не се правят изключения. Това предполага, разбира се, такъв режим на работа, който да позволява отделянето на време за спокойно визуализиране и записване. Възниква въпросът докога и защо? Свързано е с употреба на време, избор да записваш, вместо да извършваш други дейности и т.н. Трябва да има смисъл, мотивация. Говорехме по-горе за състоянието на прозрачност и спокойствие, но това не е достатъчно ясно. Когато човек ходи на работа, има ангажименти, от изпълнението на които зависи нормалното му съществуване в нашето объркано време, трябва да има ясна причина. Говорехме по-горе и за качеството и резултатите. За движението напред в развитието на това качество.

Само това, че записването изисква постоянство, редовност и употреба на определено време всеки ден, при това извършването му трябва да става при спокойствие и без усещането на задължение, означава, че тази практика не е за всеки в нашето забързано и притеснително ежедневие. Това е първото, което показва до каква степен практиката зависи от начина на живот. Но тази зависимост не е свързана само с времето за записване. Както споменах по-горе, тя е свързана с цялостното състояние – физическо и психическо на човека, което се обуславя от начина му на живот, среда и ежедневие. Защото записването е процес, който стимулира, но степента, в която стимулирането може да се реализира зависи от състоянието.

Практиката е свързана с желанието за постигане на определени състояния, навлизането в определени дълбини на собственото съзнание. Практиката е мотивирана с цели, подобни на целите, които мотивират дадена форма медитация. Само че при медитацията целта се формулира по-общо, неясно. Докато в тази практика се визират определени очаквания, различни ясно определени нива. Това е практика, на първо място, за постигане на способността да запомняш и да визуализираш с ясни картини възможно най-пълно собствените си сънища. На второ място - да си в състояние да ги формулираш и описваш, което е част от практиката и е свързано с постигането на първото. На трето място  - постигане на осъзнати и контролирани сънища. На четвърто място – овладяване на вътрешни пластове на съзнанието и движение в определени посоки, което също има свои етапи, но в тази област няма да навлизам тук. Т.е. запомнянето и визуализирането на сънищата е нещо като начално упражнение, загрявката преди истинската задача. Това упражнение, обаче съвсем не е лесно и безобидно. Както казах по-горе, постигнатите качества и резултати лесно могат да се изгубят. На определен междинен етап на нивото на овладяване на вътрешните пластове на съзнанието може да се достигне реализация в някаква степен на интегрално съзнание. Това ще е далечна и трудно постижима цел. Но това не е краят на пътя. Голямото пътуване започва от този момент нататък. (Ще пропусна продължението от днешната практика.)

15.10.2012