Демьян Бедный О Демьяне бедном, мужике вредном За

„О ДЕМЬЯНЕ БЕДНОМ, МУЖИКЕ ВРЕДНОМ”
Демьян Бедный (имя при рождении: Ефим Алексеевич Придворов, 1883-1945 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЗА БЕДНИЯ ДАМЯН, МУЖИКА ВРЕДЕН

Погълна посева копривата,
от бурени е завладян
поминък! Като нощ над нивата
стои Дамян.

В дома му всичко е окаяно:
недостиг – тук, провали – там...
Реват дечица, майка вайка се...
Ох, брат Дамян!

Стражарът пише донесение:
„В неделя, в срамен гняв разпран,
към бунт неьоловските селяни
зове Дамян.

Крах – казва, – но не се предавайте,
че всички ще погинем в зян.
Не жали селяните дяволът...”
Тъй, тъй, Дамян!

Началник долетя в Неьолово:
„Кой е размирникът презрян?
Ще го затрия... За затвора е!”
Ох, брат Дамян!

„Серсем! Вържете подстрекателя!
Да бъде в лагер той заврян!
Ще го обучат в почит щателно!”
Що, брат Дамян?

Властта се перчи, безобразничи:
„Мужик! Простак! Побойник! Сган!”
Побойник! Търси си го важният?
Бий, брат Дамян!


Ударения
ЗА БЕДНИЯ ДАМЯН, МУЖИКА ВРЕДЕН

ПогЪлна пОсева копрИвата,
от бУрени е завладЯн
помИнък! Като нОшт над нИвата
стоИ ДамЯн.

В домА му всИчко е окАяно:
недОстиг – тУк, провАли – тАм...
РевАт дечИца, мАйка вАйка се...
Ох, брАт ДамЯн!

СтражАрът пИше донесЕние:
„В недЕля, в срАмен гнЯв разпрАн,
към бУнт неьОловските сЕляни
зовЕ ДамЯн.

Крах – кАзва, – но не се предАвайте,
че всИчки ще погИнем в зЯн.
Не жАли сЕляните дЯволът...”
Тъй, тЪй, ДамЯн!

НачАлник долетЯ в НеьОлово:
„Кой е размИрникът презрЯн?
Ште го затрИя... За затвОра е!”
Ох, брАт ДамЯн!

„СерсЕм! ВържЕте подстрекАтеля!
Да бЪде в лАгер тОй заврЯн!
Ште го обУчат в пОчит штАтелно!”
Што, брАт ДамЯн?

ВласттА се пЕрчи, безобрАзничи:
„МужИк! ПростАк! ПобОйник! СгАн!”
ПобОйник! ТЪрси си го вАжният?
Бий, брАт ДамЯн!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Демьян Бедный
О ДЕМЬЯНЕ БЕДНОМ, МУЖИКЕ ВРЕДНОМ

Поемный низ порос крапивою;
Где выше, суше – сплошь бурьян.
Пропало всё! Как ночь, над нивою
Стоит Демьян.

В хозяйстве тож из рук всё валится:
Здесь – недохватка, там – изъян...
Ревут детишки, мать печалится...
Ох, брат Демьян!

Строчит урядник донесение:
„Так што нееловских селян,
Ваш-бродь, на сходе в воскресение
Мутил Демьян:

Мол, не возьмем – само не свалится, –
Один конец, мол, для крестьян.
Над мужиками черт ли сжалится...”
Так, так, Демьян!

Сам становой примчал в Неелово,
Рвал и метал: „Где? Кто смутьян?
Сгною... Сведу со света белого!”
Ох, брат Демьян!

„Мутить народ? Вперед закается!..
Связать его! Отправить в стан!..
Узнаешь там, что полагается!”
Ась, брат Демьян?

Стал барин чваниться, куражиться:
„Мужик! Хамье! Злодей! Буян!”
Буян!.. Аль не стерпеть, отважиться?
Ну ж, брат Демьян!..

               1909 г.




---------------
Руският поет, писател и публицист Демян Бедни (Демьян Бедный, рождено име Ефим Алексеевич Придворов) е роден на 1/13 април 1883 г. в селището Губовка, Херсонска губерния, сега Кировградска област в Украйна. Първите си стихове публикува в литературния печат през 1899 г., а първата му стихосбирка „Басни” излиза през 1913 г. Скандален обществен отзвук има сатиричната му антирелигиозна поема „Новый завет без изъяна евангелиста Демьяна” (1925 г.). Голям библиофил, той притежава частна библиотека с над 30 000 тома. Критикува недостатъците в бита и живота на руския човек, което дразни Сталин, който изпраща на поета гневно писмо. През 1936 г. Бедний пише либрето за комичната опера „Богатыри”, след което е изключен от партията и от писателския съюз. Престават да го печатат и бедстващият поет е принуден да разпродава своята библиотека, за да оцелее. Умира на 25 май 1945 г. в Москва. През 1956 г. е реабилитиран. Голяма част от творчеството му е събрана в книжната поредица „Демьян Бедный. Собрание сочинений” (в 8 тома, 1963-1964 г.).