На една луда

Луда съм, Господи! Страшно съм луда!...
Комедвенска Ники-  http://www.stihi.ru/2012/05/23/7096

НА ЕДНА ЛУДА

Толкоз луда ли си?
Или туй, на листа ти е само поезия –
за младост буйна, изгубена, неизживяна   
спомен лих...
Или сън е? Или е амнезия
от любов недолюбена – луда страст пропиляна
и превърната в стих?...

Толкоз дива ли си?
И къде си вееш парцалите –
по баирите, нощем с вълците, или на балкона
с простряно пране?
Или в мислите само върлуваш със халите
и се рееш с орлите –  над асфалта, котлона,
чиниите, над сивите делници –
щом останеш за миг насаме...

Толкоз грешна ли си,
че място не стопляш ни денем, ни нощем
и през тълпи се провираш
на босо сред отломки от измислен чертог;
и се взираш и търсиш несбъдното щастие още – 
любов... топла длан... лудо вино...
Бродиш и покой не намираш –
нито в себе си, нито в Бог!

Тъй наивна ли си,
че да искаш непостижимото?
Любов кой дава ей-тъй, на вересия? 
В тоз меркантилен свят всички гледат само да вземат
и ако могат – без дадат...
Малко са... малко са лудите – с орисия да дават орисани,
дето яхват звездите без стреме
и препускат по млечния път...

Лудите...Лудите! Знам че от тях си!
И нямаш умора! И не искаш да спреш!
Давай!
В този пълен с усмирителни ризи свят –
времето тяхно е!
ТЕ са –
дето дърпат живота напред!