Договор с небето

Не спирам с вощеница пред олтара ти
в иконописния сумрак на храма –
разминахме се някъде със вярата
и предполагам просто, че те няма.
Обратното би било невъзможно!
Но даже да греша, не се обиждай,
аз няма със молби да те тревожа –
ти напоследък имаш доста грижи...
И все пак, ако в далнини мъгляви
една субстанция, идея, мисъл
световните закони управлява –
аз договор със нея бих подписал.

За себе си не бих поискал нищо.
Защо ми е? И колко ми остава?
/Не е угаснал огънят в огнището,
но инак топли, другояче сгрява.../

Голямата ми грижа са децата!
В морето от прииждащи години
бих искал, като седнат на софрата си,
да имат винаги и хляб, и вино.
За тях съм алчен – искам чест и слава,
имане тежко да препълва дните им...
Но този блясък да не заслепява!
Такава щедрост да не ги пресити!
Затуй ни ден почивка да не знаят
и всеки порив - порив нов да ражда
- да ги преследва яростно до края
неутолената духовна жажда!
...
Ако съм сбъркал, Боже, че те няма,
ако си все пак горе в небесата,
аз бих прекрачил с вощеница в храма...
Ти само имай грижа за децата!