Петко Илиев -Тихи слънца един предизвикан стих, пе

 
Тихи слънца ти изпращам, дано да те сгреят.
Тежки сълзи пред  олтара на твоето вчера.
“Утре” го няма, то е безмерна  вселена.
Черен курбан  те направиха.  Мръсна завера.
 
Тихи слънца, във последната нощ, на Земята.
Дар за отвъдното нека да бъдат -  за двама.
Господи, те ли ти трябваха, що за отплата?
Те не разбраха: животът, че тук е  измама.
 
Тихи слънца, от студения восък на свещи.
Звуци в гърлата заседнали, страх неизказан.
Много въпроси  без истини, клади зловещи.
Някой виновно се смее.  Пак  ненаказан.
 
Тихи слънца и молитва  да търси покоя.
Бесните глухо прикрити. Било е съдбата.
Само сълзите напиращи с гняв. Само тоя
… ням рефрен  …  упокой  за  душата.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Я солнце тебе посылаю, солнце не греет
И горькие слёзы лёд никогда не растопят
Утро пропало и крепко уже вечереет
Маги и мистики время напрасно торопят.

Тихое солнце в последнюю ночь над землёю
Взойдёт для двоих, их души осветит огнями
Господи, этим ли люди спасутся тобою
Передвигаясь оболганными колеями.

Тихое солнце зажжёт наши тонкие свечи
Не подчиняясь чьим-то словам и указам
Вопросы без истины этот подарок зловещий
И кто-нибудь снова не будет за это наказан

Тихое солнце и нету молитве покоя
Я замолчу и тишину ничем не нарушу
Слёзы нахлынули – Господи, если достоин
…Упокой мою бедную душу.