Искрата последна угасна,
надеждата-дим отлетя.
Невярата –тъжна, безгласна –
над плещите ни затрептя.
Животът ни сви се навъсен,
сивеят зората, денят.
С теб може би злото ще пръснем
в този тягостен кръстопът?
Паметта учтиво изтрива
цветовете, любовния блян.
В гърдите сърцето замира –
сеща мирис от огън без плам.
*Перевела на болгарский Дафинка Станева.
Искрата последна угасна
© Copyright: Марианна Бор-Паздникова, 2012
Свидетельство о публикации №112100510247
Свидетельство о публикации №112100510247
Рецензии