ДЪЖД

Назъбена светкавица разпуква мрака
и срива тъмносиния емайл небесен,
и вечерта притихва мокра сред листака.

Настръхнал дъжд. Поле. Октомври. Есен.

И зъзнат тъжни ниви в умбра и сиена*,
в които облаците мокри тежко лягат,
и тъмен бистър* с дъх на есен слиза в мене.

Безлунна вечер. Хладен вятър. Влага.
 
И падащата от небето нощ разлива
размита сепия* по тъмните поляни,
премръзнал вихър лудо вее кална грива.

Беззвезден мрак. Светкавици. Мълчание.

Крайпътни орехи размахват клони голи,
в гротескна жива върволица наловени –
една старинна провансалска фарандола*.

Студено. Пусто. Мракът сякаш стене.

Дъждът плющи. Не свети месец още.
Аз търся в мрака късче счупен свод небесен
с една звезда за идващите зимни нощи.

Настръхнал свят. Поле. Октомври. Есен.

________

* умбра, сиена, бистър, сепия – минерални и органични
   бои за рисуване с тъмно-кафяв цвят;
* фарандола – старинен провансалски танц, в който танцьорите,
   хванати за ръце, образуват дълга верига.