Не те забравям, но и да простя,
че с нея, новата, съня делиш - не мога.
Нима бе еднодневна страст страстта ни?
Не беше ли помитащ всичко вихър?
Не беше ли изтрила в паметта
дори и намек лек за всяка друга?
А тази, виждам - ще сади цветя
и със статут на мамена съпруга.
Но тя ще е щастлива от това,
че многото ти ризи неин дъл са.
И ще зачене хубави деца.
И вечер ще ги плаши с Кумчо Вълчо.
А моят Кумчо Вълчо пак си ти
и не кръвта ми, а душата пиеш.
А после тихо молиш ме - прости!
или пък Господ, че те вплел в магията
на две жени - виниш. Но късно някак.
Той, Господ, горе гледа теменужно.
А аз пък тебе питам - самотата
ако присъда е - с какво заслужих
подобно зъзнене пред чуждите гнезда
със топлина от мойта песен свити?
Сега си тръгвам. Страшно притъмня.
И при кого отивам - не ме питай!
10.03.1995
1995 г. Пред чуждите гнезда
© Copyright: Алекс Вега, 2012
Свидетельство о публикации №112092900767
Свидетельство о публикации №112092900767
Рецензии
На это произведение написаны 3 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.