Лятото

Ето го лятото! Страшен дивак!
Как си размаха солената ризка,
сурна по голите синори крак
и си замина... А още го искам.

И се изнизват под моя клепач
топлите стъпки на август и юли,
кръшният смях на червения здрач,
хукнал звезди от небето да брули...

Искам си оня, внезапния дъжд,
лудия вятър, посока изгубил,
мокрия пясък в ръцете на мъж -
толкова летен и толкова влюбен...

Ама е лято! Страхотен бързак!
Мина с на босо обути цървули
девет земи и в десета е чак...
Пак да се върнеш, халоснико, чу ли!


Рецензии