Как е слязло небето тъй ниско
над току що ораните ниви? –
бих разбутал с глава, ако исках,
парцаливите облаци сиви,
дето чешат кореми о драките
и се спъват изтежко в могилите.
Дъжд ли има недоизплакан
тази есен, така подранила,
в календара ли нещо е сбъркано,
аз ли нещо не съм забелязал?..
Хоризонтът със лакти протъркани
над перчема ми просто е слязъл.
На тревите зелената пяна
- жива вчера – лежи осланена,
и е черна и мъртва поляната,
и дърветата са простудени...
И развява на ореха в клоните
вятър синята облачна вълна.
И от рая на август прогонена,
и душата ми с есен е пълна.
Есен през септември
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112092601873
Свидетельство о публикации №112092601873
Рецензии
