От среднощна песен на щурци
си нарекох тайно заклинание.
Почне ли нощта ми да боли
и да ражда спомен от предания,
и луната висне ли сама
в тъмни и беззвездни небосклони,
тъй, без думи, него си мълвя,
всички мои болки да прогони…
А когато новият ми ден
в рани от обиди се препъне,
шепна си - щурците да са с мен ,
в утрото ми огън да се върне…
В тази нощна песен на щурци
теб намерих обич светлоока…
Мойто заклинание си ти,
с теб наричам вярната посока…
Песен на щурци
© Copyright: Йорданка Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112092502629
Свидетельство о публикации №112092502629
Рецензии
